Определение № 1116 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4577/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“- АД срещу решение № 940 ОТ 27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2664/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262475 от 15.04.2021 г., постановено по гр.д. № 7555/2020 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част, с която касаторът като ответник по иск по чл. 405, ал. 1, изр. 1-во КЗ и иск по чл. 86 ЗЗД, е осъден да заплати на Д. Х. Х. сумата от 46 983,12 лв., представляваща обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“ поради настъпила кражба на застрахованото МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2020 г., както и сумата от 404, 58 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 23.06.2020 г.– 23.07.2020 г. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че въззивният съд не е ценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е недооценил тези, които сочат на факта, че на застрахователя е бил предаден само един ключ от откраднатия автомобил, както и тези, които сочат, че автомобилът е бил произведен и вероятно закупен с два ключа. Недооцени са останали и доказателствата, сочещи разлика във външния вид на ключа при сключването на застрахователния договор и този при предаването му след настъпване на застрахователното събитие. Не е взето предвид и заключението на вещото лице в частта, в която се посочва възможността процесният автомобил да може да бъде приведен в движение без поставен ключ. Съдът не е взел предвид, че свидетелят на ищцата, е свързан с охранителното дружество „Д. Г.“, както и е подавал и друго заявление за противозаконно отнемане на автомобили. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Следва ли в производството да бъдат изяснени всички рискови фактори по застрахователния договор, за които са въведени съответните възражения, по-конкретно следва ли да бъде изяснен въпросът относно броя на притежаваните от застрахования ключове за автомобила, чрез които същият може да бъде приведен в движение?“. От ответника Д. Х. Х. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от страна по делото /ответник по иска/ с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за присъждане застрахователно обезщетение в размер над 20 000 лв. подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 405, ал.1, изр. 1- во КЗ е уважен за сумата от 46 983, 12 лв., както и е уважен искът по чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е налице валиден застрахователен договор по отношение на лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел: “CLS”, с ДК [рег.номер на МПС], че на 27.03.2020г. е настъпило застрахователно събитие „кражба“, че на 30.03.2020 г. ищцата е заявила писмена претенция за обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, както и че на 23.06.2020 г. застрахователят е отказал плащане с мотив, че 1 бр. контактен ключ е бил предаден от ищцата със закъснение- на 31.03.2020 г., а свидетелството за регистрация на МПС- едва на 30.04.2020 г. Въз основа показанията на свидетеля Н. Н., съдът е приел за установено, че автомобилът бил докаран в С. от П. вечерта на 26.03.2020 г., а на следващата сутрин не е бил на мястото, където е бил паркиран. С ищцата посетили офис на застрахователя, носейки само ключа, не и талона, който бил забравен в [населено място], а заради извънредното положение не можело да се пътува, като от офиса на застрахователя ги уверили, че това не е проблем и да го донесат, когато успеят. Съдът е посочил, че от приложената от „С. Стар М.“ ЕАД справка, се установява, че заводската окомплектовка на процесния автомобил включва два електронни и два механични ключа и ключът, предаден от ищцата на застрахователя е един от тях, като липсва вторият. Съдът е приел, че от писмо от 23.06.2020г.,изходящо от застрахователя, се установява, че при сключване на застраховката ищцата е декларирала един брой ключ за процесното МПС, доколкото в писмото е записано, че ищцата е представила със закъснение „декларираният при сключване на застрахователната полица 1 бр.‘‘ контактен ключ. Съдът е посочил, че от обясненията на вещото лице не може да се установи механизмът на привеждане на МПС в движение при кражбата- същото дава пояснения, че при подобен модел автомобили, но по-нисък клас, е възможно запалване на автомобила от разстояние, без ключът да е поставен в куплунга Въз основа заключението на съдебно техническата експертиза,съдът е приел, че към деня на кражбата средната пазарна стойност на процесния автомобил е 48138, 08 лв. с ДДС. При така приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за основателност на предявения иск. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие в уговорения срок, като фактическият състав за ангажиране на застрахователната отговорност включва следните елементи: валидно застрахователно правоотношение; застрахователно събитие; пряка причинна връзка между застрахователното събитие и увреждането на имущественото благо на застрахования; застрахованият да е изпълнил задължението си по чл. 403 КЗ да уведоми застрахователя и установен размер на обезщетението. Направен е извод, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника, а предвид извънредното положение в страната, не се установява и съществено нарушаване на правилата за представяне на изисканите от застрахователя документи в срок. Според въззивния съд не се установява наличие на някое от обстоятелствата по чл. 408 КЗ, даващи право на застрахователя да откаже плащане. Прието е, че твърденията на ответника за застрахователна измама не се подкрепят от доказателствата по делото. Недоказано е и твърдението, че свидетелят Н. е способствал за настъпване на застрахователното събитие. Относно посоченото от вещото лице, че е възможно привеждане на автомобила в движение от разстояние без механичният ключ да е поставен в таблото, съдът е приел, че се касае за предположение, като поясненията, дадени от експерта, касаят същата марка автомобили, но от различен клас. По оплакването на ответника, свързано с изследване въпроса за броя оригинални ключове за автомобила е прието, че представеното по делото писмо от застрахователя следва да се цени като извънсъдебно признание от последния на факта, че при сключване на застрахователната полица той е бил наясно, че ищцата държи и декларира само един ключ, поради което и с оглед на всичко останало за него е възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение. Отхвърлено е и възражението на ответника относно размера на присъденото обезщетение, като е посочено, че действителната стойност на автомобила възлиза на 48 138, 08 лв., като от нея следва да се приспадне сумата на оставащите две вноски по договора, съставляващи незаплатената до момента застрахователна премия, като след приспадането размерът на обезщетението възлиза на 46983, 12 лв. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулираният от касатора въпрос не е правен /материално или процесуално правен въпрос/, включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия му извод, а е фактически и отговорът му изисква анализ на събраните доказателства и проверка правилността на изводите на съда относно приетото, че ищцата е разполагала с един ключ, който е предала на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, каквато проверка не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. Дори да се приеме, че въпросът е правен с оглед на формулировката си в първата част „ следва ли съдът по съществото на спора да изследва наведените чрез възраженията на страните обстоятелства“, то отново не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е изведен от мотивите на съда. Въззивният съд не е уважил иска, без да се произнесе по поставения пред него въпрос за броя на ключовете на автомобила, а напротив изложил е мотиви по оплакването на ответника за броя на оригиналните ключове, приемайки че към момента на сключване на договора ищцата е разполагала с един ключ, който е декларирала пред застрахователя и последният е бил наясно с това обстоятелство още при сключване на договора. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи по довода му за наличие на повече от един ключ, не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване, защото, както вече се посочи, това е въпрос по правилността на изводите на съда и по него касационната инстанция не може да се произнесе в производството по допускане на касационно обжалване. Липсата на общата предпоставка – обуславящ правен въпрос, прави безпредметно изследването за наличието на специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следователно в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване. Приложен е договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ размера на уговореното адвокатско възнаграждение, но не и на платеното такова. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение