Определение № 763 от 05.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 196/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. А. К. против решение №1808 от 11.08.2015 г. по гр.д. № 3638/2013 г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по касация не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното, след проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К. чрез процесуалния си представител – адв. И.Й. е възпроизвела дадените указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, в която връзка са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съставът на въззивният съд, според страната, следвало да поправи посочените „ пет ОФГ ” и именно това „ представлявало процесуално правния въпрос, който е решен в противоречие с ГПК, което се съблюдава винаги от ВКС и не е необходимо да се посочват и прилагат отделни решения на ВКС ”. Поддържано е също така, че съставът на САС взел „ едностранно противоречиво решение по смисъла на ГПК вр. чл.280, ал.1, т. 2 ГПК”, което се намирало по делото ”. Посочено е и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като е заявено, че въпреки усилията на страната не е намерено решение по подобен случай, поради което съдът следва да се произнесе с решение.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.Следователно, заявеното като въпрос от страната не съответства на посочените изисквания на закона за установеност на общо основание. Освен това страната не е развила и каквито и да било доводи по допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване. Твърдението, че не е необходимо да се представя съдебна практика на ВКС, респ. на съдилищата е израз на неразбирането на изискванията на фактическия състав на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Дефинитивно тези основания предполагат поставен правен въпрос, който е разрешен с конкретно постановени съдебни актове, което изисква посочването им, а при т.2 и представянето им, както и мотивиране на противоречие при разрешаването на този въпрос. Решенията постановени по спора, с оглед правната характеристика на упражнявания инстанционен контрол не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не са влезли в сила, поради което и общото посочване на такова противоречие / доколкото се извежда от изложението/ не установява предпоставките на това основание. Страната е поддържала лаконично разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква обосноваване от нейна страна, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общо заявеното че не е открила съдебна практика, при наличие на многобройна такава свързана с отстраняването на очевидна фактическа грешка в съдебните актове, в това число и такава, определяща правните критерии, съобразно които допусната грешка може да се счита за такава и да се отстранява по реда на чл.247 ГПК. С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение