Определение № 244 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2841/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ш. М. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1810 от 21.07.2017 г. постановено от САС по в. гр.д. №5932/2016 г., в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение № 4990/14.06.2016 г.по гр.д. № 16 747/14 на СГС г., и е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД“ О.-Застраховане“в частта за разликата между 20 410 лева до 30 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК /в ред. до изм. в ДВ, бр.86 от 27.10.2017/. От страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови своето решение в обжалваната пред ВКС част, с която е счетен за неоснователен искът на касатора срещу ЗАД“ О.-Застраховане“в частта за разликата между 20 410 лева до 30 000 лева-застрахователно обезщетение, претендирано на основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./, въззивният състав е изложил следните съображения: Между страните по спора е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с покрит риск “кражба на МПС“ към датата на настъпване на застрахователното събитие-18.06.2014 г.. На ищеца, собственик на откраднатия л.а.“АУДИ А 5“ с рег. [рег.номер на МПС], е отказано от страна на ответника да заплати застрахователно обезщетение, тъй като първият не е изпълнил задълженията си по чл.11 ал.4 от ОУ на застрахователя: да уведоми последния в указания срок, да подаде пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и да представи оригинала на рег. талон –част Първа. Последното е преценено от страна на съда като обстоятелство, което съгласно чл.207 ал.3 във връзка с ал.2 от КЗ/отм./ дава основание на застрахователя да намали размера на дължимото обезщетение по имуществената застраховка на автомобила. По изложените съображения и искът е отхвърлен до размера на 30 на сто от установения размер на щетата. По въпроса, посочен от касатора: може ли съдът да намали размера на обезщетението в хипотезата на чл.207 ал.2 КЗ/отм./, без да е налице редовно наведено изрично възражение за това от страна на застрахователя в срока за отговор на ИМ, е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК, доколкото, съдът се е произнесъл в противоречие с приетото в Р №4/04.02.2014 г. по т.д. № 23/13 на Второ т.о. на ВКС и Р №141/08.10.2015 г. о т.д. № 2140/14 на Първо т.о. на ВКС и двете, постановени по реда на чл.290 ГПК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че е налице посоченото по-горе основание за допускане до касация, поради което и