Определение № 50655 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2337/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екохим БГ“ ООД срещу решение № 308/25.05.2021 г. по в. т. д. № 258/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 260450/27.11.2020 г. по т. д. № 1498/2019 г., поправено с решение № 260144/27.01.2021 г., за осъждане на касатора да заплати на „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н./ сума в размер на 431 110 лв. – продажна цена на недвижим имот, както и сума в размер на 214 606, 79 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 06.09.2014 г. – 01.08.2019 г.

В подадената от „Екохим БГ“ ООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи настъпването на преклузии във въззивното производство и характеристиките на един документ като официален. Отделно от това, се навежда оплакване за необсъждане на релевирано възражение за изтекла погасителна давност. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.

2. Относно въпроса какви доказателства могат да бъдат събирани пред въззивната инстанция

3. Относно характера на документ, наименуван „справка върху платежни документи за клиент“.

По първия въпрос се сочи, че е разрешен в отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II ТО и решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на II ТО. По втория въпрос се заявява наличие на противоречие с решение № 106/03.12.2020 г. по гр. д. № 927/2020 г. на II ГО, ВКС. По третия въпрос се релевира неспазване на разрешенията, дадени в определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г. на I ТО на ВКС.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените срещу касатора искове бъдат отхвърлени изцяло.

От ответника по касация „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н./ е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба на „Екохим БГ“ ООД като неоснователна. Заявява се становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по предявена от „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н./, действащ чрез синдик, срещу „Екохим БГ“ ООД искова молба, в която са изложени твърдения за наличие на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 176/2014 г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността върху поземлен имот № 001697, с площ 46, 161 дка, находящ се в местността „Крантовица“ в землището на [населено място], община Лесичово, Пазарджишка област ведно с построените в имота сгради за цена от 431 110 лв., която не е била изплатена по банков път, съобразно уговореното. Заявен е петитум за заплащане на сумата 431 110 лв., както и на сумата 214 726, 90 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 05.09.2014 г. до 01.08.2019 г.

За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е споделила приетото в мотивите, че купувачът не е доказал изпълнение на задължението си за плащане на цената. Счел е за установено, че за периода 10.01.2013 г. – 09.06.2014 г. по банковата сметка на ответника, открита в „КТБ“ АД /н./, липсва движение. Твърденията на въззивника, че всъщност плащане е извършено по сметка на „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н./ в „Алианц банк България“ АД, в подкрепа на които е била представена справка за периода 01.08.2014 г. – 31.12.2014 г., съдът е приел за недоказани, тъй като по делото не е било установено чия е банкова сметка с IBAN [банкова сметка]. Отделно е посочил, че представената от ответника справка не носи характеристиките на документ /официален или частен/, тъй като не е отразено от кого изхожда изявлението, материализирано в документа, нито същият е подписан. При евентуалност съставът на апелативния съд е изложил мотив, че дори да се приеме за документ, справката не установява изпълнение на задължението за плащане на цена по процесната сделка, тъй като е за плащане на общо три суми, за които липсва посочено основание, а като размер никоя от тях по отделно или трите общо съответстват на цената по договора за продажба. Наред с това, в решението си съдът е посочил, че от представена справка № 517216/11.05.2021 г., издадена от Агенция по вписванията, се установява обстоятелството, че в процесния период страните са сключили множество сделки за покупко-продажба на недвижими имоти. На самостоятелно основание съдът е приел за недоказано твърдяното плащане, тъй като ответникът въззивник не е ангажирал доказателства за заверяване сметката на ищцовото дружество с търсената сума. С оглед въведеното във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд поради необсъждане на релевирано възражение за погасяване по давност на заявените с исковата молба вземания, въззивният съд е изтъкнал, че такова възражение не е било надлежно релевирано от ответника в хода на първоинстанционното производството нито в срока по чл. 370 ГПК, нито с допълнителния отговор.

Не са налице твърдените от касатора основания за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси под номер едно и две са свързани с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е разгледал заявеното от дружеството касатор възражение за погасяване по давност на неговите парични задължения, както и е обсъждал доказателство, събрано в нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като касаят не решаващите мотиви на въззивния съд, а такива, които са изложени само за пълнота на решението му. Ето защо, те не са годни да обусловят достъп до касационен контрол.

Третият въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но не и заявения допълнителен такъв – да е разрешен в отклонение от практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, предл. 2 ГПК, а именно определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г. на I ТО. С това определение се приема, че за преценката дали едно банково удостоверение представлява официален или частен документ е от значение съдържанието му. Единствено в частта, в която банката посочва информация за заверяване сметката на получателя, такова удостоверение има доказателствено значение, съответно характер на официален документ. В противовес на твърденията, изложени от касатора, въззивният съд е приел, че представената от него справка не е официален документ не в отклонение от цитираната практика, а в съгласие с нея. Решаващият мотив на съда е, че ответникът не е доказал, че сметката на ищеца е била заверена със сумата 431 110 лв., съответно не е доказано изпълнение на задължението за плащане на цената, защото липсва подобен текст в ангажираната като доказателство справка /л.89 от т. д. № 1498/2019 г. на СГС/.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само графично изписано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК без да са изложени каквито и да било съображения относно приложението му. Касационната инстанция няма служебното задължение да преценява предпоставките за селектиране на касационната жалба като годна да доведе до проверка по същество на въззивното решение.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК достъп до касационен контрол следва да бъде отказан.

Настоящата инстанция конститира, че в решение № 260450/27.11.2020 г. по т. д. № 1498/2019 г. на СГС е допусната очевидна фактическа грешка. Тя се състои в това, че в мотивите на решението е изразена воля за приложение на чл. 620, ал. 5 ГПК и осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на 25 833, 48 лв., а в диспозитива липсва произнасяне. След връщане на делото на СГС тази грешка следва да бъде отстранена.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС