Определение № 259 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 84/2012 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и е образувано по частна жалба, подадена от С. Д. Н. – Д. чрез адв. В. Д. Д. срещу определение № 16807/17.11.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 7103/2011 г. от Софийски градски съд. С него съдът, като въззивна инстанция се е произнесъл по частната жалба на Н. - Д. срещу определение на Софийския районен съд, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че частната жалбата е подадена в срок и от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Частната касационна жалба е депозирана на 02.12.2011 г., което значи, че следва да се преценява според редакцията на ГПК след изменението в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. С. Н. – Д. е предявила иск за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист за 209 лв. /главница/, 7,86 лв. натрупана лихва за забава, както и 83 лв. разноски. Този спор подлежи на разглеждане само на две инстанции. Определението на въззивния съд, постановено по същото дело също не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК. Нормата се прилага спрямо всички видове определения на въззивния съд, включително и тези, които има предвид чл. 274, ал. 3 ГПК. Погрешното указание на състава на Софийски градски съд не променя горния извод, нито обвързва касационната инстанция, която е длъжна и сама да прецени наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за валидно образуване на касационното производство. Ето защо, частната касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът