Определение № 160 от 03.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2843/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. против решение №1945/23.07.2018г. по в.гр.д.№502/18г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение №7025/23.10.17г. по гр.д.№16487/15г. на Софийски градски съд в частта,с която предявеният от касатора против „ЗАДАрмеец”АД пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 13 000 лв. /над 1500 лв. до 15 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,възникнало на 27.11.2014 г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част,поради постановяването му в противоречие с материалния закон / чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД/. Претендира се отмяна и присъждане на още 13 500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва и направените в производството пред ВКС разноски. Ответникът „ЗАД Армеец“АД не се ангажира със становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено въз основа на свидетелски показания,че на 27.11.2014г. на паркинг на НАП е възникнало пререкание между ищеца и водача на паркиран неправилно л.а. „Хюндай – Соната“; в един момент ищецът застанал пред автомобила, вследствие на потеглянето на който било възпроизведено съприкосновение; при последното ищецът получил контузия на лявото коляно, изразяваща се в изкълчване,навяхване и разтягане на елементи на колянната става; последвалото лечение се изразявало в поставянето на гипсова имобилизация /лонгета/ на коляното с препоръка за сваляне след 15-20 дни. Въз основа на тези данни съдът е намерил за доказано основанието на иска,приемайки,че е налице противоправно поведение на водача на автомобила с предприетото от него потегляне въпреки наличието на застанал пред него човек; неимуществени вреди, причинени на ищеца непосредствено от поведението на водача и наличие на застрахователен договор между последния и ответното дружество,покриващ гражданската му отговорност за тези вреди. При наличие на оскъдна медицинска документация, съобразявайки единствено показанията на съпругата, ценени при условие за нейната евентуална заинтересованост, съдът е намерил причинената на ищеца вреда за сравнително лека /контузия,без късане на връзки и без последвала операция и усложнения/ и търпяна в сравнително кратък период /около 1 месец и последвало възстановяване от около 2 месеца/. С оглед на това е определил като справедливо по критериите на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 3000 лв. Същевременно поведението на ищеца – заставане пред автомобил със запален двигател с очевидно намерение за потегляне, предизвикано от агресивните реакции на ищеца – ритане по колата, както и неотдръпването му при потеглянето, съдът е счел като принос за причиняването на вредата,който е определен наполовина. С това претенцията е приета за доказана в размер на 1500 лв. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1ГПК касаторът е изложил в синтезиран вид оплакванията си от касационната жалба, твърдейки,че при произнасянето си с определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил указанията, дадени в ППВС №4/1968г., а приемайки, че ищецът е допринесъл наполовина за настъпването на вредоносния резултат, се е отклонил от практиката на ВКС, сочейки /но непредставяйки/ решение №45/15.04.2009г., постановено по гр.д.№525/2018г. по описа на ВКС първо т.о./?/. Наведено е и твърдение за противоречие на решението на Софийски апелативен съд с решение №32/19.02.2016г. по гр.д.№3335/2015г. на трето г.о. на ВКС, в което за идентична травма,като тази на ищеца, е определено обезщетение в размер на 8000 лв. Настоящият състав намира за необосновани от касатора предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска при наличието на обща и допълнителна предпоставки - формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В приложеното изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение съставът на ВКС няма нито задължението,нито правото /с оглед спазване принципа за равнопоставеност на страните/ да извлича правния въпрос от съдържанието на изложението или на самата касационна жалба, а липсата на формулиран от страната правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказан достъпа до касационен контрол,без да се извършва преценка налице ли е сочената допълнена предпоставка в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия