Определение № 2629 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 491/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „ТГ Инвест“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат П. П., обжалва решение № 424 от 25.11.2024 г. по в.т.д. № 140/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив 3-ти търговски състав, с което е потвърдено решение № 279 от 06.08.2024 г. по т.д. № 140/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в следните му части: в частта, която са отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия жалбоподател против „Гайтек Олива“ ООД, [населено място] иск за заплащане на сумата: 28 339,20 лв. - остатък за плащане на цената на продаден маслодаен слънчоглед реколта 2022 г. по фактура № 556/21.09.2022г. и иск за заплащане на сумата от 1519,30 лв. - обезщетение за забава върху претендираната сума от 28 339,20 лв., за периода от 01.10.2022 г. до 11.04.2023 г.; както и в частта, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Гайтек Олива“ ООД, [населено място] 131 782.40 лв. - главница - подлежащата на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура № 552/09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 17.05.2023 г. до окончателното ѝ издължаване; както и 20 000 лв. - подлежащата на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура № 556/21.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 17.05.2023г. до окончателното ѝ издължаване, както и следващите се разноски за първоинстанционното и въззивното производство. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваните части. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, при съдържащо се в нея описание на съществените елементи на сделката – наименованията на страните и дата на издаването ѝ, включването ѝ в съответните ДДС – регистри на купувача и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли признание на задължението и доказва ли неговото съществуване, представлява ли признание и за получаването на стоката от страна на купувача? – противоречие с: решение № 185 от 14.04.2020 г. по т.д. № 3224/2018 г. на ВКС, II т.о.; определение № 835 от 04.04.2024 г. по т.д. № 920/2023 г. на ВКС, I т.о.; определение № 1308 от 12.12.2023 г. по т.д. № 39/2023 г. на ВКС, II т.о.; решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 212 от 07.01.2014 г. по т.д. № 696/2012 г. на ВКС, I т.о.; „Гайтек Олива“ ООД, [населено място], чрез адвокат П. Даскалов, оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. Решението е обжалвано от „ТГ Инвест“ ЕООД в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, предявен от „ТГ Инвест“ ЕООД срещу „Гайтек Олива“ ООД за заплащане на сумата от 28 339,20 лв, остатък за плащане на цената на продаден маслодаен слънчоглед реколта 2022 по фактура 556/21.09.2022 г. и 1519,30 лв, обезщетение за забава върху претендираната сума от 28 339,20 лв за периода от 01.10.2022 г. до 11.04.2023 г и в частта, с която е осъден „ТГ Инвест“ ЕООД да заплати на „Гайтек Олива“ ООД сумата от 131 782,40 лв, представляваща сума, подлежаща на възстановяване за заплатен, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура № 552/09.09.2022 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба от 17.05.2023 г. до окончателното й издължаване, както и 20 000 лв, подлежаща на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед, съгласно фактура № 556 от 21.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 17.05.2023 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че в хода на развилите се между страните трайни търговски отношения, доставчикът „ТГ Инвест“ ЕООД, [населено място] е издавал фактури не въз основа на реално предадено количество стока, а по отношение на част от фактурираното количество фактурите са издавани преди реалното извършване на доставката, респ. при издаване на последващи фактури е извършвано изравняване. Прието е, че между страните са били налице трайни търговски отношения за доставка на маслодаен слънчоглед, от „ТГ Инвест“ ЕООД на „Гайтек Олива“ ООД. Прието е издаването на фактури, като общо фактурираното количество маслодаен слънчоглед е 953 280 кг. Прието е, че предмет на исковата претенция на „ТГ Инвест“ ЕООД е искането за осъждане на ответника „Гайтек олива“ ООД да заплати сумата от 28 339,20 лв, представляваща неплатена цена на доставено количество маслодаен слънчоглед съгласно фактура № 556 от 21.09.2022 г. Предмет на насрещния иск, предявен от „Гайтек олива“ ООД срещу „ТГ Инвест“ ЕООД е иск за връщане на стойността от 20 000 лв, по фактура № 556/21.09.2022 г. – недоставен слънчоглед и по фактура 556/21.09.2022 г. и стойност от 156 326,40 лв по фактура 552/09.09.2022 г. Прието е, че следва да се разгледат общо всички доставки, не само извършените доставки, удостоверени съгласно посочените фактури. С оглед заключението на вещото лице от ССЕ е прието, че фактури № № 552 от 09.09.2022 г. и 556/21.09.2022 г. са осчетоводени в счетоводството на купувача „Гайтек олива“ ООД, дължимият данък ДДС по тях е отразен в изискуемите протоколи по чл. 117 от ЗЗД, фактурите са включени в съответните дневници за покупки по ЗДДС, като по този начин бил изпълнен фактическият състав на ползване на данъчен кредит в пълен размер и по двете фактури. В счетоводните регистри на „Гайтек Олива“ ООД по отношение на количествата доставен слънчоглед били заприходени 67 520 кг слънчоглед по фактура 552/09.09.2022 г., а по фактура 556/21.09.2022 г. – нямало доставен и заприходен слънчоглед. По отношение на сумата 156 326 лв, по фактури 552/09.09.2022 г и 48 339,20 лв по фактура 556/21.09.2022 г. била взета счетоводна операция „дебит сметка“ 402 „Доставчици по аванси „ТГ инвест“ ЕООД. Счетоводното отразяване на доставките и в двете дружества е проследено и е обобщено, че фактурираното количество слънчоглед е 953 280 кг, предадено според счетоводните записвания на доставчика е 958 040 кг, предаденото според счетоводните записвания на купувача било 777 640 лв. Прието е, че отношенията между страните не са били уредени с писмен договор и е прието, че липсва уговорка между страните фактурите да са издадени само с оглед реално доставените количества слънчоглед. Прието е, че с оглед констатациите в ССЕ, количествата, за които „ТГ Инвест“ ЕООД е твърдял, че е доставил и купувачът да е получил произтичали от 9 кантарни бележки, издадени от „ТГ Инвест“ ЕООД за периода 25.08-5.9.2022 г., а именно №№: 114/25.8.22, 115/26.08.22, 116/ 27.08.22, 121/29.08.22, 128/30.08.22, 129/31.08.22, 130/01.09.22, 135/03.09.22, кант. бележка без номер/05.09.22. Прието е, че в срока, предвиден в чл. 193 от ГПК тези кантарни бележки, издадени от доставчика и представени с отговора на насрещната искова молба са оспорени от купувача, с твърдение, че върху някои от тях липсва подпис на служител на купувача, а останалите, които носят подпис са оспорени като неносещи подпис, липса на автентичност на положения подпис. Възражението, че част от кантарните бележки въобще не носят подпис на служител на „Гайтек олива“ ООД било основателно. Това се отнасяло до пет кантарни бележки, № № 121, 128,130, 135 и тази без номер. Това било видно от прегледа на посочените бележки, от който се установявал, че в същите в графа „претеглил“ били изписани имената на шофьори в „Гайтек олива“ ООД, Ж. М., в № 128 и П. И. в останалите бележки, но не бил налице положен подпис от тези лица. В останалите четири кантарни бележки срещу записа „претеглил“ имало поставен подпис за № № 114, 115, 129 – за лицето П. Иванова, а за № 116 – за лицето Ж. М.. Подписите били оспорени и с оглед заключението от първоначалната и повторната експертизи, въззивният съд е приел, че с оглед съвкупността от констатирани съвпадения в общите и частни признаци, не били достатъчни за категоричен извод, направено е допускане, че вероятно изследваният подпис е положен от соченото лице. По отношение на подписите върху кантарни бележки 114, 115, 129 е прието, че с оглед повторното заключение, подписите не са изпълнени от П. И.. Налице били явни различия в общи признаци: транскрипция, форма на изписване, количество на елементи. По отношение на кантарна бележка 116 е направен извод, че не е доказано оспорването и относно нея следва да се приеме, че е подписана от служител на „Гайтек олива“ ООД. Обсъдени са свидетелските показания и е направен извод, че заявеното от счетоводителката на „Гайтек олива“ ООД, че проблемът е осчетоводяването на това дружество, не е достатъчно, за да се приеме, че действително са извършени доставки. С оглед изслушана съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че с оглед измерванията-разпечатки от кантар, издадените складови разписки за приемане на стоково-материални ценности, е установено, че за периода 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г. доставеното количество е 310 240 лв. Разликата между записванията в дневника за входящ контрол, както и от електронния кантар, вписани в дневника за входящ контрол на слънчогледа, заприходеното количество е 310 120 кг. Прието е, че относно кантарна бележка 116 за количество 20 800 кг е прието от „Гайтек олива“ ООД. С оглед свидетелските показания е направен извод за постъпване, теглене и приемане на маслодайния слънчоглед в базата на купувача, както и данните от записванията при „Гайтек олива“ ООД е направен извод, че посочените количества не са доставени. По отношение на момента, в който е изпълнено задължението за доставка на стоката, е прието, че към подписване на кантарните бележки стоката е била доставена. Налице е била уговорка стоката да се транспортира за сметка на „Гайтек олива“ ООД, като с предаването й за транспорт е изпълнено задължението да се предаде стоката и съответно било възникнало задължение за заплащане на цената. Така е обобщено, че искът за заплащане на цена на доставена стока на стойност 28 399,20 лв е неоснователен, искът за връщане на недължимо преведена сума в размер на 131 728,40 лв е основателен, като не са доставени количества на такава стойност, както и за 20 000 лв, подлежаща на възстановяване стойност на заплатен но недоставен слънчоглед съгласно фактура № 556 от 21.09.2022 г. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С поставения от касатора правен въпрос не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът следва да формулира процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и разрешаването на поставения правен въпрос е обусловил изхода на спора. Решаващият извод на въззивния съд в разгледания спор е, че въпреки издадените и приети фактури, които са осчетоводени от „Гайтек олива“ ООД, те са издадени не за доставени количества и с тях не може да се приеме, че е удостоверено признание на получената стока, тъй като са частично са издадени авансово, преди извършване на доставките и частично като изравнителни за доставени количества. С оглед анализа на доказателствата, оспорването на писмените документи и приетите за неподписани кантарни бележки, е направен извод, че липсват доставени количества слънчоглед. Този извод е направен както с оглед установения факт за неподписани от представители на ответника кантарни бележки, така и с оглед механизма на приемане на стоката и удостоверяването й за получена от купувача, като е съобразено заключението на вещото лице от счетоводната експертиза. Това е обусловило извод, че частично липсват доставки, за които е получено плащане, както и че претендираната цена, по посочената в исковата молба фактура, не се дължи, тъй като това количество не е доставено. Решаващият извод, за да се отхвърли иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и за да се уважи частично иска за връщане на недължимо платени суми, е липсата на доставки, за които са издадени фактури от доставчика-ищец и ответник по насрещния иск. Отречено е самото издаване на фактурата да съдържа признание на получените стоки, поради установяване липсата на предаване на стоката. Посоченият правен въпрос не е обуславящ изхода на спора. С оглед въведените твърдения в исковата молба за неизпълнение на задълженията за заплащане на цена на доставени стоки от страна на купувача, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, както и за недължимо платени суми, поради липса на доставени стоки, в хода на процеса е въведено възражение от купувача, че не са доставени стоките, така както се твърди от ищеца. При разглеждане на това възражение, съдът е приел, че между страните са били налице трайни търговски отношения, основани на договор за продажба на стоки. Установено е, че не всяка доставка е документално отразявана, като издаването на фактури е ставало преди реалната доставка, като при издаване на последните фактури било извършвано изравняване. Това е обусловило необходимостта да се изследват всички доставки между страните. При изследване на реалните доставки, съдът е възприел направеното своевременно в процеса оспорване на кантарните бележки, издадени от ищеца, като неподписани от представител на ответника-купувач. Прието е, че част от кантарните бележки не носят подпис на служител на купувача, за други е установено, с оглед заключението на вещите лица, че подписът не е положен от служителя, чието име е отразено за получил стоката. Липсата на подписи е прието, че не установяват преминаване на стоката. За да се направи този извод са обсъдени свидетелските показания относно приемане и отчитане на получаваната стока-слънчоглед, както и съответствието между данните от кантара и складовите разписки, и осчетоводеното количество заприходени материали. Преценени в съвкупност доказателства за липса на надлежни кантарни бележки, издадени от доставчика, са обусловили извод за недоказаност на твърденията, че количествата по оспорените кантарни бележки (осем броя без кантарна бележка 116 /27.8.2020 г. ) били реално предадени на купувача. Следователно, изводът на въззивния съд е за липса на доставки, така както е посочено. Признато е, че има разлика в доставките, конкретно фактура 552/09.09.2022 г. до размер на 131 782,40 лв, както и 20 000 лв, подлежаща на възстановяване стойност на заплатения, но недоставен слънчоглед съгласно фактура № 556 от 21.09.2022 г. Следователно решаващият извод на въззивния съд е, че липсват доставки и удостовереното в авансово издадените фактури, не отговаря на действително извършените доставки. Поставеният правен въпрос е относно реално извършени доставки, каквито в случая не е установено да са извършени относно конкретно посочените в решението количества. Решаващият извод на въззивния съд е за липса на реално получени количества по издадените от доставчика фактури. Поставеният правен въпрос не кореспондира с решаващия извод на съда и поради това не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед разясненията в посоченото тълкувателно решение, правният въпрос не може да е свързан с анализа на доказателствата и приетите факти. В стадия по селекция на касационната жалба не могат да се обсъждат възприетите от съда факти и обосноваността на изводите на въззивния съд. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната част. При този изход на делото на ответника по касационната жалба „Гайтек олива“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 000 лв. Доказано е извършването на разноските, изплащането на възнаграждение в брой, удостоверено в самия договор, представляващ и разписка, от адв. П. Даскалов. По изложените съображения ВКС