Определение № 3028 от 28.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. С. срещу определение № 338 от 28.07.2025 г., постановено от Апелативен съд - Б. по в.ч.гр.д. № 260 описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено определение № 1823 от 16.07.2025 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 1127 по описа на съда за 2025 г., с което на свой ред е оставена без уважение молбата на частния касационен жалбоподател за освобождаването му от задължението да внася държавна такса и разноски в производството. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК с твърдението, че ако същото бъде потвърдено, това би довело до отказ от правосъдие. Настоява се, че внасянето от страна на жалбоподателя на дължащата се държавна такса в размер на 2426.32 лв. с оглед установеното по делото негово имуществено състояние, би го затруднило финансово за месеци наред. Иска се отмяна на обжалваното определение. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по значимия според жалбоподателя за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с критериите и най-вече конкретността на преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса. Цитират се като актове на ВКС, на които обжалваното определение противоречи определение № 441/14.09.2011 г. по ч.гр.д. № 382/11 г. на ВКС, Трето г.о. и определение № 230/14.10.2008 г. по т.д. № 195/2008 г. на ВКС, т.о. с главното им съдържание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното: Сезиран с частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса и разноски в производството въззивният съд, като е взел предвид установеното по делото с декларация и при извършена от двете съдебни инстанции служебна проверка, материално и гражданско състояние на ищеца е приел, че: Ищецът получава трудово възнаграждение, издържа малолетни дъщеря и син, не получава наеми, не участва в търговски дружества и не получава дивиденти; декларирал е, че притежава недвижимо имущество, два автомобила и мотоциклет; представеното по делото удостоверение от работодател сочи, че от м. март 2025 г. ищецът получава възнаграждение в размер на 1083,46 лв.; в кориците на делото се намира и справка от ОД на МВР - Б. относно собствените му МПС, някои от тях закупени през м. юни 2025 г.; от извършената проверка в Служба по вписванията е установено, че ищецът е извършил сделки с недвижими имоти - земеделски земи и други самостоятелни обекти в [населено място] в качеството му както на продавач, така и на купувач; ищецът е в работоспособна възраст и както самият той е отбелязал - в добро здравословно състояние. Като е възпроизвел нормативно установените и установените в практиката критерии за освобождаване от държавна такса и разноски и въз основа на извършен конкретен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че страната не би се затруднила да заплати дължимите за производството държавни такси заедно с разноските, които могат да възникнат, като е подчертал, че ищецът разполага с имущество, реализирани сделки за покупко-продажби, както и с няколко МПС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая поставеният въпрос е правен и принципно годен като общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на същия не е налице претендираният допълнителен критерий за селектиране на частната касационна жалба – противоречие с цитираната практика на ВКС. Извършената в случая от страна на въззивния съд преценка за възможността на жалбоподателя да внесе дължащата се държавна такса е именно конкретна, както за това настоява жалбоподателят в жалбата си и както това изисква практиката на касационната съдебна инстанция. Същата преценка е обоснована и е основана на обективно установени от инстанциите по съществото на процесуалния спор обстоятелства по делото. При изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение не противоречи на практиката на ВКС, поради което и не следва да се допусне касационното му обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение