Определение № 393 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 340/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. З. срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №793/11 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №2848/10 г. Прието е, че решението не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.1 от ГПК – ред. ДВ бр.100/10 г., при действието на която е подадена касационната жалба - тъй като е постановено по въззивно гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, в друг състав на трето г.о., като разгледа частната жалба, намира следното: обжалваното с касационна жалба от 17.04.11 г. въззивно решение по гр.д. №2848/10 г. на ОС Пловдив е постановено по иск за парично вземане, с цена под 5 000 лв. На осн. чл.280, ал.1 от ГПК, в действащата към момента на подаване на касационната жалба редакция, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5 000 лв., каквото е делото в случая. Затова касационната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане, както е прието в обжалваното определение на ВКС, състав на четвърто г.о. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.