Определение № 836 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4610/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение25.04.2023 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.259/2.07.22 по г.д.№.47/22 на ОС Велико Търново. ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да плати на „Центромес“ООД, ЕИК[ЕИК], гр.В.Търново, 300лв. /триста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.259/2.07.22 по г.д.№.47/22 на ОС Велико Търново, с което е потвърдено реш.№.1314/23.11.21 по г.д.№.913/21 на РС В.Търново за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД 9410,19лв. извършено без основание плащане на цена на услуги за пренос ниско напрежение за периода 01.06.17-30.11.17 по партиден клиентски номер [ЕГН] и абонатен №.05262066 за обект в [населено място] сбор, общ. В.Търново, ведно със законната лихва, считано от 23.03.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Центромес“ООД, гр.В.Трново, оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и инкорпорирайки ги, че на 06.11.13г. между страните са били сключени договори за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго про мрежи“АД при Общи условия по отношение на стопански обект на дружеството; ответникът се е задължил да предоставя горепосочените мрежови услуги, а ищецът - да заплаща цената им, като средствата за търговско измерване /СТИ/ на потребената електрическата енергия следва да се разположат в определените съгласно действащото законодателство места за измерване. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза е изяснено, че: захранването с електроенергия за обекта на ищеца се осъществява от Подстанция 110/20 кV „Дълга лъка“ чрез въздушно отклонение [населено място] сбор от стълб №.105 на въздушен електропровод Пушево 20 кV /ВЕЛ Пушево/ до стълб №.10, а оттам чрез въздушно отклонение 20 kV от стълб №.3, състоящо се от три проводника с дължина 80 метра; последните са присъединени към стъклените изолатори на изградения в имота на ищеца трафопост „Центромес“, в който е монтирана силова трансформаторна машина 20/04 kV, преобразуваща електроенергията от ниво средно до ниво ниско напрежение, необходимо за захранване на електрическите мощности на абоната; границата на собственост на електрическите съоръжения на страните съвпада с мястото на присъединяване на проводниците на въздушното отклонение от трафопост „Центромес“ към отклонението М. сбор ВЕЛ Пушево, намиращо се на стълб №.10, като до 23.07.20 измерването на ползваната от ответника електроенергия е извършвано на ниво ниско напрежение и от електромер, разположен в електрическо табло на източната стена на сградата на трафопоста; на 23.07.20 ответникът променил както нивото на измерване на доставяната електрическа енергия от ниско на средно напрежение, така и мястото й на измерване - монтирал СТИ за обекта на ищеца в електрическо табло на стълб №.10, съвпадащо с границата на собственост на електрическите съоръжения; същото място е определено за граница на собственост на електрическите съоръжения и от праводателя на ответника в хода на процедурата по присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа след 2000г., когато последният е изградил със свои средства в имота си трафопост „Центромес“ и въздушното отклонение от него до стълб №.10; според техническите условия за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната мрежа, СТИ е следвало да отчита електрическата енергия на ниво ниско напрежение, което се използва и от електросъоръженията на абоната. За ползваната електрическа енергия за периода 01.06.17-30.11.17 ответникът е издал фактури, в които е начислил по партидата на ищеца цена на услуги за пренос ниско напрежение в размер на 9410,19лв. и цена на услуги за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2489,43лв. При позоваване на чл.120 ЗЕ /съгласно който електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя, а границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116 ал.7 ЗЕ (Наредба №.6/09.06.04) и на правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /ПИКЕЕ// и на чл.27 от Наредба №.6/09.06.04 /предвиждащ, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване/ е намерено, че след като захранването на процесния обекта се осъществява чрез присъединяване на електропровод на ответника към електрическа уредба на ищеца по смисъл на § 1 т.19 от ДР на Закона за енергетиката /проводници 20 kV и трансформаторна машина 20/04 kV/, границата на собственост на електрическите съоръжения следва да се определи според чл.29 ал.2 т.2 от Наредба №.6 - клемите на присъединяване на проводниците на двата електропровода, а СТИ да се монтира в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му - чл.29 ал.4 от Наредба №.6. При наличие на понижаващ трансформатор в електрическата уредба на потребителя, на основание чл.14 ал.1 от действащите към момента на сключване на разглежданите договори ПИКЕЕ, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В разглеждания случай се установява, че до 23.07.20г. СТИ не е било разположено в електрическата уредба на потребителя нито до, нито на границата на имота му, тъй като е монтирано в електрическо табло на източната стена на сградата на собствения му трафопост, намиращ се в неговия имот. Освен това СТИ е било разположено и на страната с по-ниско напрежение на понижаващия трансформатор на ищеца. Горепосоченото води до извод, че за процесния период на ползване на електрическата енергия СТИ е било поставено на различно място от това, което е уговорено между страните, след като те са препратили към нормативно определените технически изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове /това положение е изменено на 23.07.20г., когато СТИ е монтирано в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната мрежа на доставчика на услугите - стълб №.10, намиращ се до границата на имота му/. От друга страна, след като по делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към електропреносната мрежа до ответника, в тежест на последния е предвид чл.154 ГПК да установи процесното количество електричество да е „постъпило“ и да е „преносено“ по мрежата му - защото само така тезата му, че има основание да задържи исковите суми, би била основателна. Ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия-за уважаване на иска му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер. Затова и меродавни са показанията на устройствата за измерване, установяващи, че произведеното от ищеца за исковия период електричество е равно на процесното. При тези обстоятелства е налице имуществено разместване между страните с оглед извършеното плащане от ищеца на цена на услуги за пренос ниско напрежение от 9410,19лв., които ответникът реално не е предоставил с оглед обстоятелството, че преобразуването на електрическата енергия от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва от електросъоръжение на потребителя. На основание чл.55 ал.1 ЗЗД е прието, че заплатената от последния сума подлежи на връщане от мрежовия оператор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.03.21г., до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 във връзка с въпросите: 1.“Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на елементи от електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят не е присъединен към електро разпределителната мрежа?“; 2. “За да получава електроразпределителното дружество/крайния снабдител цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, условие ли е преноса и достъпа на електрическа енергия до обект на потребителя да се осъществява само през електроснабдителна мрежа, собственост на електроразпределителното дружество?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Това е така, доколкото въззивният съд, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния, не е приемал, че потребителят не е присъединен към електроразпределителната мрежа, а от друга страна е намерил, че плащането е недължимо какво с оглед липсата на доказване процесното количество електричество да е „постъпило“ и да е „пренесено“ по мрежата на касатора, така и доколкото е установено, че СТИ е било разположено в несъответствие с техническите и нормативни изисквания. При това положение решаващите му изводи не са основани само на поставените от касатора въпроси, свързани с присъединяване със собствени съоръжения /които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията, дадени в ТР №.1/09, ОСГТК/, а и на липсата на надлежно поставено СТИ. Така изложените мотиви са в съответствие с вече наличната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК /реш.№.227/11.02.13 по т.д.№.1054/11, II ТО/, съобразно която поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 300лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

19