Определение № 60103 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Т.-М. И. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ст. М. от АК - Пловдив, против въззивното определение № 56 от 31.05.2021 год. по ч. гр. д. № 248/2021 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 15.03.2021 год. по гр. д. № 89/2021год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната жалбата й против определението от 25.02.2021 год. по същото дело. Жалбоподателката поддържа становище за липса на правомощие на администриращия съд да се произнася относно обжалваемостта на неговия съдебен акт, с оглед разпоредбите на чл. 260-262 ГПК. Излага и съображения по същество на спора относно вписването на постановлението за възлагане. Иска отмяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Кос Хол-1” ЕООД, чрез адв. Г. П., оспорва същата като недопустима поради изложените в писмения му отговор съображения за липсата на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение на обжалваното определение. Искането му е за потвърждаването на същото, като подадената срещу него частна касационна жалба да бъде оставена без разглеждане. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената частна жалба, въззивният съд приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката Т.-М. К. не е процесуално легитимирана да обжалва определението, с което е отменен отказа на съдията по вписванията и вместо това е постановено вписването по жалбата на „Кос Хол-1” ЕООД. В това охранително производство тя не е страна, а в случай на засягане на нейни права защитата им е по исков ред, съгласно чл. 537 ГПК. В случая се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба, поради което е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това предпоставя преди разглеждане по същество на частната жалба, касационният съд да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос ”Има ли правомощия администриращият съд да върне жалбата поради липса на правен интерес и необжалваемост на постановения от него съдебен акт? ”, по който въпрос касаторът счита произнасянето да противоречи на приетото в решение № 60 от 9.03.2012 год. по гр. д. № 211/2011 год. на ІІІ г. о. на ВКС. Позовава се и на противоречие с приетото в Решение от 14.03.2013 год. по дело С-415/2011 на СЕС по отношение тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори в смисъл на предвиждане на възможност за възражение за неравноправност на договорна клауза в изпълнителното производство против ипотекиран имот, както и постановяване на привременни мерки в исковото производство, по-специално спиране на изпълнителното производство с оглед гарантиране на пълната ефективност на крайното решение. Жалбоподателката се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящето производство има за предмет произнасяне по въпроса за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на предишна частна жалба. Поради това и съображенията относно съществото на спора за отказа на съдията по вписвания да впише постановление за възлагане, невлязло в сила според жалбоподателката, респ. отмяната на този отказ и постановеното от въззивния съд вписване на този акт на ЧСИ, не могат да бъдат обсъждани, тъй като не касаят предмета на настоящето производство. Въпросът за правомощията на администриращият съд да върне жалбата поради липса на правен интерес и необжалваемост на постановения от него съдебен акт не е обуславящ за произнасянето на въззивния съд с оглед осъщественото от него произнасяне по въззивната жалба с обжалваното определение. В него съдът всъщност е приел, че проверката на първоинстанционния съд по подадената срещу неговия съдебен акт жалба включва процесуалните предпоставки за нейната допустимост, извън тези за редовността й съгласно чл. 260 и чл. 261 ГПК. Правомощията на този съд са различни в зависимост от характера на констатираните недостатъци, като при подаване на жалбата от лице, което няма правен интерес или не е легитимирано да обжалва първоинстанционния акт, същата следва да се върне, без да се дават указания за поправяне на порока, тъй като той е неотстраним, каквато е например и хипотезата на подадена след срока за обжалване жалба. Произнасянето на въззивния съд в горния смисъл не противоречи на приложеното в изложението решение № 60 от 9.03.2012 год. по гр. д. № 211/2011 год. на ВКС, ІІІ г. о., в което също е прието, че при въззивна жалба срещу първоинстанционно решение… освен наличието на интерес от обжалване за страната с оглед неблагоприятното за нея решение по същество, необходимо е жалбата да отговаря на условията за редовност. Постановеният по него резултат касае разглеждането на нередовна жалба, подлежаща на връщане поради посочената нередовност, но не изключва, както се посочи, проверката на съда за наличието на правен интерес от обжалването. Липсва противоречие и с цитираното и приложено решение на СЕС, тъй като поставеният в него въпрос не е относим към настоящия предмет на делото. Същото касае и позоваването на т. 6 от ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на съдията по вписванията, както и липсват основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предметът на произнасяне в настоящето производство не касае охранителното производство по вписването на постановлението за възлагане на ЧСИ, респ. позоваването на обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното дело – предмет на обжалване не е постановеното въззивно определение от 25.02.2021 год. по ч. гр. д. № 89/2021 год. на ПОС, а разпореждането за връщане на жалбата срещу него, потвърдено с обжалваното въззивно определение от 31.05.2021 год. по ч. гр. д. 248/2021 год. на ПАС. Поради тези съображения и на основание чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС