Определение № 199 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1943/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от О. [населено място] срещу Решение № 1833 от 20.11.2012 год. по гр.д.№ 751/2012 год. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на СД”Л-АК, К. и с-ие” срещу Решение № 208 от 29.12.2011 год. по т.д.№ 76/2011 год. на Софийски окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от събирателното дружество срещу Общината иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 432620.99 лв. – заплащане на възнаграждение за СМР извършени в изпълнение на договор за изработка, подвид „строителство”, сключен на 23.12.2008 год. по реда на ЗОП. Въззивният съд е приел, че по отношение на заявената претенция не са налице обективните и субективни ограничения по чл.43 ал.1 ЗОП, поради което е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска до размера на 413377.12 лв., ведно със законната лихва и разноски в размер на 53277.88 лв. Потвърдил е отхвърлителното решение в останалата му част. Като необжалван от събирателното дружество, въззивният акт е влязъл в сила в тази му част. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Освен риторичните въпроси: „доколко съдът може да тълкува разширително една императивна разпоредба” и въпросите за които липсва обусловеност: „може ли консорциум да сключи договор за обществена поръчка”, поставените от касатора правни въпроси, всъщност се свеждат до забраната по чл.43 ал.1 ЗОП за изменение на договора за обществена поръчка. По отношение на обективните параметри (обема на извършената работа), позоваването по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е на Решение № 82 от 19.07.2011 год. по т.д.№ 658/2010 год. на І т.о. на ВКС. По отношение на субективните параметри (страните по договора), позоваването е както на Решение № 183 от 02.11.2011 год. по т.д.№ 209/2011 год. на ІІ т.о., така и на Решение № 104 от 27.11.2009 год. по т.д.№ 399/2009 год. на ВТАС. Представеното Решение № 559/93 год. по гр.д.№ 1724/92 год. на VІ г.о. на ВС на РБ има отношение само към посочения по-горе въпрос за тълкуването на договорите. В отговора си по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация СД”Л-АК, К. и с-ие” е оспорил основанията за допускане на касационен контрол и е направил искане за присъждане на разноски. С допълнителна молба касаторът О. [населено място] е оспорил срока на отговора и искането за разноски. Становището на настоящия съдебен състав по основанията за допускане на касационен контрол произтича от следното: Въпросът за обективните параметри на договора се поставя поради това, че исковата претенция се основава на обема на реално извършеното строителство по утвърдени идеен проект на сграда, съдържащ погрешно посочване на Р.. Въпросът за субективните параметри на договора по ЗОП се поставя от касатора, доколкото изпълнител по договора е консорциум, регистриран като гражданско дружество и след приключването на изпълнението, останалите съдружници са цедирали вземанията си на съдружника с най-голямо участие - СД”Л-АК, К. и с-ие”. Оттук и въпросите, съдържащи се в изложението за действителността на договорите по чл.99 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че действително е налице задължителна практика по чл.43 ЗОП досежно обективните параметри на договора, сключен за изпълнение на обществена поръчка, но дали тези параметри са спазени или не е въпрос по същество. По въпроса за субективните параметри и по-конкретно – забраната за цедиране на вземанията на трето лице също е налице задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 162 от 28.01.2013 год. по т.д.№ 453/2012 год. на І т.о. на ВКС на която касаторът не се е позовал, то тя е служебно известна на съда. От това следва, че основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроса за забраната за цедиране на вземането на трето лице е отпаднало, доколкото е налице задължителна практика по този въпрос. Налице е, обаче, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: Обхваща ли се от забраната на чл.43 ал.1 ЗОП цедирането на парични вземания по договор за обществена поръчка между страни по този договор, който въпрос може да бъде изведен от съдържанието на последните три (неправилно номерирани) въпроса в изложението. На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8267.54 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.