Определение № 918 от 01.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 799/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. 103 Е.-Ш. против решение № 318/5.12.13 г. по в.т.д. № 499/13 г. на Шуменски ОС, с което се потвърждава решение № 460/4.06.13 г. по т.д. № 4886/11 г. на Шуменски РС в частта, с която касаторът е осъден да заплати, на П. Н.-с.Д.В., общ. Х., сумите: 6 240 лв. за ползуване на земеделски масив 36 с площ 500 дка в м.Я., и 7 344 лв. за земеделски масив 35 от 450 дка. на основание чл.236,ал.2 ЗЗД. Ответната по касация кооперация е подала отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието следното: Сключеният между страните договор за наем на 7.01.2009 г. без срок, е развален на 25.09.2009 г., съобразно предупреждението в поканата от 28.08.2009 г. за плащане остатъка от наемната цена и съобразно поетото задължение от ответника да изплати наема до 25.09.2009 г., което не е изпълнил. Затова, отношенията между страните за процесния период от 26.09.2009 г. до октомври 2010 г. следва да се уредят на основание чл.236,ал.2 ЗЗД, въз основа заключението на експертизата по пазарни цени. Възражението от ответника за извънсъдебно прихващане със стойността на предадена рапица е неоснователно, защото е установено, че с него е погасено друго задължение на ответника към ищеца. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Отказът на ОС да приложи т.д. 17/11 представлява ли противоречие с т.18 ТР 1/2001 ОСГК?, 2. Ако след изтичане на срока на наемния договор, наемателят е продължил да го ползва и няма прекратяване на договора-на какво основание се дължи обезщетение-по чл.236,ал.2 ЗЗД или след прекратяването му по чл.59 ЗЗД и за да се приеме, че е ползвал без основание необходимо ли е прекратяване с предизвестие или прекратяването е автоматично?, 3.Когато между същите страни за същия имот за същия период от време, във въззивната инстанция приключи др. т.дело, решението по което има значение по настоящето дело, допустим ли е отказа на съда да приложи като доказателство това дело?, 4. Решаващите мотиви на съда по др.дело ползват ли се със СПН по настоящето, а не с оглед възможност за обжалване на мотивите, за което е налице съд.практика?, 5. При положение, че договорът за наем дсйства до края на 2009 г., признато с влязло в сила Р по т.д. 730/2009, и след това не е прекратяван, допустимо ли е търсене на обезщетение за пропуснати ползи при действащ договор?, 6. Кога се извличат ползите от зем.земя и в кои случаи се дължи обезщетение за пропуснати ползи-когато земята се обработва и има само разходи или когато се прибере продукцията?, Кой получава ползите от земята-този който я обработва или този който прибира продукцията от нея?, 7. Допустимо ли е прихващане срещу цената на предоставената земеделска продукция, при условие, че са налице две насрещни и изискуеми вземания? Първият въпрос не е релевантен, но отказът да бъде приложено т.д. 17/2011 на ШОС е мотивиран с различният предмет на делата и че мотивите на влязло в сила съд.решение не се ползват със СПН и не обвързват страните. Това е в съответствие с приетото по т.18 ТР 1/2001 ОСГК. По следващият въпрос, с оглед особения предмет на престацията и разпоредбите на З., следва да се извърши проверка за правната квалификация на иска и вероятната недопустимост на решението, съобразно приетото в т.1 ТР 1/2010 ОСГТК. Ако сключеният договор за наем на земеделска земя, /без срок/, би следвало да бъде преквалифициран в договор за аренда, това от своя страна би довело и до проверка на изискванията за действителност по ЗАЗ и параметрите, характеризиращи договорите под режима на този закон. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.