Определение № 5227 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. М., който обжалва решение № 115 от 09.01.2025 г., постановено по гр. д. № 10674/2024 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение № 13439 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 677/2024 г. на СРС в неговата отхвърлителна част, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ против „Столичен Автотранспорт“ ЕАД е отхвърлен за сумата 5825.42 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 06.11.2023 г. до 26.11.2023 г. Жалбоподателят М. чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба се обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност. При твърдения за разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС са поставени три групи въпроси. В първата от тях, относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, същите са формулирани от касатора като: „меродавен ли е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяване на трудовия договор чрез неспазване на срока на предизвестието“ и „какво е правното значение на изрично посочената като волеизявление от работодателя дата на прекратяване на трудовия договор, след като отправеното предизвестие по чл. 328, ал. 1, т.6 КТ е достигнало до работника или служителя в по-късен момент“. Според жалбоподателя изводът на въззивния съд, че в такива случаи трудовото правоотношение се прекратява от деня, следващ деня на връчване на предизвестието, противоречи на Решение № 573 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 5163/2008 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, IV г.о. Втората група въпроси, поставени отново като такива, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, са: „датата 27.11.2023 г. съставлява ли моментът, от който актът на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазен срок на предизвестието е породил своето действие и от тази ли дата ищецът може да претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ“ и „правилно ли е определил периодът и размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа от 27.11.2023 г. до 06.05.2024 г. и ищцовата претенция по чл. 225 КТ от 06.11.2023 г. до 26.11.2023 г. основателна ли е“. Извън горните две групи въпроси, в изложението се поставя и този, следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви за приетия за установен размер на брутното трудово възнаграждение и за дължимия размер на обезщетението по чл. 225 КТ. Според касатора, отговорите на същите тези въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което би се постигнало при уеднаквяване на съдебната практика по тях. Насрещната страна „Столичен Автотранспорт“ ЕАД не ангажира становище в срока за отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна част по иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищеца М. поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за спорния период (от 06.11.2023 г. до 26.11.2023 г.) и спорния размер (от сумата 5825.42 лв.) въззивният съд е съобразил от фактическа страна, че заповедта за едностранно прекратяване на трудовия договор на работодателя „Столичен автотранспорт“ ЕАД с ищеца е издадена на 03.11.2023 г., с посочена дата на прекратяване от 06.11.2023 г., но връчена на работника или служителя на 27.11.2023 г., при изявена изрично воля на работодателя за неспазване на срока на предизвестието. При тези данни и по аргумент от чл. 326, ал. 4 вр. 335, ал. 2, т.2 от КТ съдът е достигнал до извода от правна страна, че при неспазване срока на предизвестието най-ранният ден, от който следва да се счита прекратено трудовото правоотношение, е този, следващ деня на получаване на предизвестието, тъй като едва от този момент волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор достига до насрещната страна. Поради това, въззивният състав е счел, че посочената от работодателя по-ранна дата в заповедта е без правно значение, щом изявлението му е достигнало до работника в по-късен момент. Тъй като от този момент актът на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазен срок на предизвестие е породил своето правно действие, то едва от тази дата работникът или служителят може да претендира обезщетение за оставането си без работа по чл. 225, ал. 1 КТ, в случай на отмяна на уволнението като незаконно. До тази дата страните са обвързани от трудовото правоотношение и за положения от работника труд се дължи трудово възнаграждение, а не обезщетение вместо него. В конкретния случай ищецът е предявил иск по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, посочвайки период от 06.11.2023 г. (датата, посочена в заповедта на работодателя) до 06.05.2024 г., но той има право на обезщетение за оставане без работа в шестмесечния период от уволнението от 27.11.2023 г. (когато заповедта му е била връчена) до 27.05.2024 г.; за времето преди началото на този период от 06.11.2023 г. до 2711.2023 г. до размер на сумата от 5825.42 лв. искът е неоснователен, а за времето от 06.05.2024 г. до 27.05.2024 г. той би бил основателен, но за този период такъв не е предявен. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че липсва основание за допускане до касация на въззивното решение в обжалваната му част. Касационното обжалване не следва да бъде допускано по първите два въпроса, тъй като, макар и обусловили крайните решаващи изводи на съда за неоснователност на иска в посочения размер и период, при разрешаването им не е допуснато противоречие със съдебната практика, вкл. и тази, цитирана от касатора. Константната трайно установена практика, обективирана в Решение № 54 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1939/ 2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 573 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 5163/2008 г. на ВКС, II г.о., Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др. приема, че уведомяването, което се съдържа в предизвестието на едната страна, че упражнява потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор, не може да прояви действие преди самото предизвестие да е достигнало до другата страна. Поначало предизвестието съдържа посочване на срок, след изтичане на който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено, но страната може да реши да не изчака изтичането му и да прекрати същото и преди този момент. В тези случаи се касае за „неспазване на срока на предизвестието“. При тях, ако страната е дала по-кратък срок, считано от връчване на предизвестието, моментът на прекратяване на трудовия договор ще бъде моментът на изтичането на този по-кратък срок. Ако такъв срок изобщо не е посочен или посоченият е изтекъл преди изявлението за прекратяване да е достигнало до насрещната страна, трудовото правоотношение се прекратява от деня, следващ деня на връчване на предизвестието. Въззивното решение е съобразено изцяло с посочената съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя. Изложеното изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по тези два материално-правни въпроса. Вторите два въпроса, поставени от касатора, са изцяло фактологични. Те търсят потвърждение на поддържаната от него теза, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение може да съдържа задна дата и в тези случаи, макар и незаконосъобразен, този акт ще прекрати трудово-правната връзка с работника или служителя от така посочената в него задна дата. Тъй като не отговарят на общата селективна предпоставка, е ненужно обсъждането, доколко тези въпроси намират опора в съдебната практика. Касационно обжалване не следва да бъде допускано и по последния процесуалноправен въпрос, тъй като той не е разрешен в противоречие с процесуалния закон и формираната задължителна практика по неговото прилагане. Както е посочено в тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по предявените искове, като обсъди всички събрани доказателства и разгледа всички наведени доводи и възражения, тъй като действа като инстанция по същество. По този въпрос е налице и обилна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло. Наличието на трайно установена съдебна практика по поставените от касатора въпроси изключва приложимостта на чл. 280, ал. 1 т.3 ГПК, поради което касационното обжалване на решението не следва да бъде допускано и в тази, изведена в изложението към касационната жалба, част. На последно място, обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Претендираната “очевидна неправилност” е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. Следователно, касае се до оплаквания, попадащи в хипотезата на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,