Определение № 164 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 265/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Ч. С. Б. от [населено място] срещу определение № 221 от 01.10.2013 г. по т. д. № 3085/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което се оставя без разглеждане касационната жалба на Ч. С. Б. от [населено място] срещу въззивното решение № 545 от 22.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 844/2012 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение на ВКС, ТК, второ отделение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради нарушаване на императивната уредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба на Ч. С. Б. срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 336 от 13.01.2012 г. по гр. д № 3975/2010 г. на Благоевградски районен съд, с което заемателят Ю. М. и поръчителите Ч. Б., С. Ф. и Н. Г. при условията на солидарност са осъдени да платят на В. „Популярна каса – К.” сумата от 8337.91 лева – неиздължена главница, договорена лихва и лихва за просрочие по договор за заем № 78/10.10.2007 г. на основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 141 ЗЗД, както и законната лихва върху неизплатената главница считано от 27.04.2010 г. до окончателното й изплащане. Неоснователни са инвокираните от жалбоподателя твърдения в частната жалба, че съдът неправилно е определил делото еднозначно като търговско. В удостоверението за актуално състояние на В. „Популярна каса – К.” /л. 18, гр. д. № 1154/2010 г. по описа на Кюстендилски районен съд/ като предмет на дейност на кооперацията е предвидена и заемноспестовна дейност на член-кооператорите, а относно заемополучателят Ю. М. не е спорно, че към датата на отпускане на заема е бил член-кооператор на кооперацията. Т. е. в случая е налице една относителна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ. Тъй като с въззивното решението са разгледани обективно съединени искове, всеки от които с цена под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване /10 000 лева за търговски дела/, то настоящото дело правилно е квалифицирано като търговско и правилно е прието, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение