Определение № 500 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 599 от 10.05.2022 г. по в. гр. д. № 636/2022 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 262665 от 23.12.2021 г., допълнено и поправено с решение № 260119 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 18513/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите на основание чл.353 ГПК, като в дял на Е. А. И. е поставен имот с проектен идентификатор ...........- нива с площ 3 000 дка, ІV кат., местност “Т.“ по КК на [населено място], с обща стойност на дела 82 050, 00 лева, а в общ дял на П. Г. Ф., А. М. Ф., И. М. Ф., Е. Д. Ф., Ю. Н. Ф., Т. П. Б. и Г. П. В. е поставен имот с проектен идентификатор .........- нива с площ 5157 дка, с обща стойност на дела 141 059 лева, като за уравнение на дяловете Е. И. е осъден да заплати на останалите съделители сумата от 7683 лв. Определени са и квотите на съделителите в общия дял. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. А. И.. Жалбоподателят счита, че съдът не е имал основание да приложи способа на чл.353 ГПК за прекратяване на съсобствеността, тъй като нямало съгласие на всички съделители част от тях да получат общ дял. Счита, че имотът следва да се изнесе на публична продан в неговата цялост. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При наличие на един процесен делбен имот – нива, който следва да се подели между съсобственици, придобили това качество на различни правни основания, допустимо ли е да се извърши делба по групи и да се приложи чл.353 ГПК, ако не всички съсобственици са съгласни. Този въпрос е мотивиран с обстоятелството, че жалбоподателят е придобил идеална част от делбения имот чрез сделка и е трето за първоначалните наследници лице. Затова според него делбата не може да се извърши по колена. Нивата може да се раздели само на два дяла, а съделителите са повече от двама. Жалбоподателят изрично се е противопоставил част от съделителите да получат общ дял, т.е. според него делбата не може да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК, а имотът следва да се изнесе на публична продан. Позовава се на практика на ВКС, която според него сочи, че делба по групи може да се допусне само при изразено от всички съделители съгласие за това - решение № 42 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2018 г., I г. о. Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е разрешен в практиката на ВКС, затова той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така в решение № 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., е прието, че ако при смесена съсобственост, възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен способ, част от съделителите изразят желание да получат общ дял, волята им следва да бъде зачетена и ако е възможно да се обособят дялове както за тях, така и за останалите съделители, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. Въззивното решение е в пълно съответствие с това разрешение на ВКС, която се провежда последователно в съдебната практика. Същата идея е залегнала и в решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о., както и в мотивите на ТР № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГК, макар то да е посветено на друг правен въпрос. Съгласието е необходимо само при съделителите, които ще получават общ дял при извършване на делбата, тъй като само при тях съсобствеността няма да бъде прекратена изцяло. Другият съделител, който получава самостоятелен дял, няма основание да оспорва такава делба, защото не е нарушено правото му по чл.69, ал.2 ЗН да получи самостоятелен реален дял в натура. Посоченото от жалбоподателя решение № 42 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 1550/2018 г. на ВКС, I г. о., разглежда една частна хипотеза, при която има съгласие на всички съделители за групиране по друг начин, не по колена. Това разрешение не изключва хипотеза като настоящата, при която съгласието касае само съделителите, които ще получат общ дял. При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство: на П. Г. Ф., А. М. Ф., И. М. Ф., Е. Д. Ф. и Ю. Н. Ф. общо 600 лв. и по 800 лв. за Т. П. Б. и Г. П. В.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,