Определение № 201 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2647/28.11.2011 година на З. Б. С. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Д. К. САК срещу въззивно Решение Nо 470 от 12.10.2011 година, постановено по гр.д. Nо 520/2011 година на ОС-София по допускане на делбата. С обжалваното решение, окръжният съд е потвърдил Решение Nо 66 от 25.03.2011 година по гр.д. Nо 906/2010 година на РС-Костинброд по допускане на съдебна делба на апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните, в режим на съпружеска имуществена общност, при равни права на страните. Като неоснователно е отхвърлено възражението на касатора- ответник по иска, че апартаментът е лична собственост, в резултат на вложени извън семейни средства, както и възражението за нищожност на сделката покупко-продажба, сключена с МО като продавач на процесното жилище. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК с довода, че по въпросите - 1. / има ли споразумението по чл. 101 СК/ отм./ сила на присъдено нещо и съставлява ли то процесуална пречка за бъдещ делбен процес да се приеме нещо различно от него, е налице произнасяне от въззивния съд, несъобразено с ТР 60/87 г. на ОСГК на ВС, Р 399/31.05.1988 год. –ВС-II г.о., основание за допустимост по чл.280 ал.1т.2 ГПК .; 2./ за действието на споразумението като придиобивен способ по см. на чл. 77 ЗС - се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика; 3./ за нищожността на договор, сключен по реда на Наредбата за продажба на жилища от ведомствения фонд на МО, в частта му, в която като купувач, без да отговаря на изискванията на Наредбата –чл. 6 т.1-4, е вписана съпругата на правоимащото лице и съотношението на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г./отм/.- при липса на съдебна практика, поради което ВКС следва да се произнесе – чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, 4./ за допустимостта да се приеме трансформация на лични средства, когато страна по договора са двамата съпрузи- произнесеното от възивния съд в противоречие с Р 508/12.01.2011 г. по гр.д. Nо 1150/ 2009 г. на ВКС-II отд., по чл. 290 ГПК- поради което поддържаното основание е чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и 5./ относно произходът на извън семейните средства в хипотезите на трансформации по исковете по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм. и тяхното посочване в закона има ли ограничителен характер или изброяването е примерно - искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради произнасяне в смисъл обратен на този по Р 241/04.04.1989 г. на ВС-II отд. и Р 625/ 05.07.2002 г. по гр.д. Nо 230/2002 г. на ВКС-I отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация А. С.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск за признаване на личен дял от имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност с данъчна оценка от 8 116.40 лв. с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че съгласно споразумението по чл. 101 СК/ отм./ страните са постигнали съгласие, че процесният апартамент е придобит като съпружеска имуществена общност и този въпрос не може да се пререшава в делбения процес, приел е че договорът за закупуване на жилището е действителен и за частта на съпругата на основание чл. 19 ал.3 СК-1985/ отм./, както и че след като двамата съпрузи са страни по сделката, то не може да има спор за трансформация на лични средства. Настоящият състав на ВКС- второ отделение, след преценка на наведените доводи, посочената съдебна практика и при аргументацията на защитата на касатора, намира, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по всички посочени въпроси на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Тезата на решаващият съд, по материално-правния въпрос за недопустимостта да бъде разгледан иск по чл. 21 ал.1/2 СК / отм./ в хипотезите, когато страни по договора за придобиване на процесния недвижим имот са двамата бивши съпрузи, залегнала като основен мотив с обжалваното решение, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, установена в смисъл, че искът за пълна трансформация не може да бъде уважен изцяло когато страни по договора -придобивно основание са двамата съпрузи, освен ако не е съединен с иск за разкриване на симулация, поради което и обжалването пред ВКС се явява допустимо. Останалите въпроси са обусловени от този, преюдициален за спора касаещ точното определяне обема на правата на съделителите в съсобствеността, предмет на делбата, поради което също обуславят допустимост на касационното обжалване. Съгласно изискванията закона, касаторът З. С. дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК.С оглед на закона и данъчната оценка на поземления имот/ по данни от първата инстанция/ тази допълнителна ДТ в размер на сумата 50 лв./ петдесет лв. /, вносима по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия