Определение № 3202 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1687/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “ЛЕНО” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 450/24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с което след отмяна на решение № 3656/13.11.2023 г. по гр.д. № 1301/2023 г. на Районен съд – Варна в обжалваната уважителна част, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания - 163,69 евро, представляваща падежирала главница по вноски от № 17 до № 48 по погасителен план по договор за заем бизнес кредит с клиентски № 5977/18.05.2018 г., и 6 069,59 евро - падежирала договорна лихва за периода 19.09.2019 г. до 18.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 7582/2022 г. на Районен съд – Варна. Въззивното решение в останалата част, с която е частично обезсилено първоинстанционното решение относно присъдената законна лихва, не е обжалвано и е влязло в сила. От ответника по касация ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.” е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касация и на подадената жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съдебен акт. Съгласно цитираната разпоредба от обхвата на касационна проверка са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 20 000 лева – за търговски дела. В случая цената на главния иск е в размер на 163,69 евро, т.е. под законоустановения праг за касационно обжалване. При обективно съединяване на главен и акцесорен иск, меродавна за касационен контрол е цената на главния иск, който има за предмет материалното право, обуславящо съществуването на акцесорното вземане (така в определение № 294/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2386/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 3352/11.12.2024 г. по ч.т.д. № 2567/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о.). При това положение, макар формално цената на акцесорната претенция за договорна лихва да надхвърля визирания в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, тя също е изключена от обхвата на касационна проверка, защото следва съдбата на главното вземане (аргумент в тази насока се черпи от чл. 119 ЗЗД). Посочването от окръжния съд, че постановеното решение подлежи на обжалване пред ВКС, е без значение, тъй като за допустимостта на касационните жалби съдът следи служебно. Ето защо, подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,