Определение № 2416 от 17.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1191/2024 г.

ВКСI търговско отделение17.09.2024 г.докладчик Анжелина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба от „Тълентид Футболърс“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Б.Г. срещу определение №546/27.02.2024г., постановено по ч.гр.д. №20245300500261 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Пловдив. Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Тълентид Футболърс“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Б.Г. срещу определение №546/27.02.2024г., постановено по ч.гр.д. №20245300500261 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение №12467 от 01.11.2023г., постановено по гр.д. №1346/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото като неподведомствено на съда. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по съществени за изхода на спора въпроси, които се свеждат до въпроса – подведомствени ли са на съдилищата споровете, произтичащи от неизпълнение на договор за посредничество между футболен агент и футболист по смисъла на чл.81 от ЗФВС. Излага и доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът Б. П. Т. не представя отговор на жалбата в законоустановения срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като се атакува неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение №12467 от 01.11.2023г. първоинстанционният съд прекратява производството по исковете, квалифицирани по чл.79, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като приема, че делото не е подведомствено на гражданските съдилища, тъй като споровете между регистрирани футболни агенти и играчи, треньори или клубове, както и между агенти се разглеждат и решават от Комисията на футболните агенти, а решението на Комисията подлежи на обжалване пред Арбитражния съд при БФС /чл.27, ал.2, т.5 и чл.28, ал.1, т.4, 6 и 8 ЗФВС /чл.19, ал.1, т.10 ЗФВС /отм/, вр. с чл.31, ал.1 и ал.8 от Правилника на БФС/. С обжалваното въззивно определение е потвърдено прекратяването на производството като неподведомствено на гражданския съд, като решаващият съдебен състав приема, че държавата е предоставила на спортните организации, каквато е БФС, правото да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приемат правила за дейността на този арбитраж /чл.19, ал.1, т.10 ЗВФС/, като в раздел VІІ, чл.71, чл.73 и чл.77 от Устава на БФС е регламентирана системата на спортното правосъдие, като е предвидено, че споровете между футболисти и агенти, които не са в изричните правомощия на Дисциплинарната и Апелативната комисия се разглеждат и разрешават от Арбитражния съд при БФС. Предмет на гр.д. №1346/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от „Тълентид Футболърс“ ЕООД, [населено място] срещу Б. П. Т. за сумите 1 848 лева- комисионно възнаграждение по договор за представителство от 08.12.2016г. и 282.84 лева мораторна лихва за периода 01.07.2017г.-26.01.2022г., както и за сумите 6 138.09 лева- комисионно възнаграждение по договор за представителство от 27.12.2017г. и 1 636.82 лева мораторна лихва за периода 12.06.2019г.-26.01.2022г. И двата договора за представителство, на които са основани исковите претенции, са сключени между „Тълентид Футболърс“ ЕООД, в качеството на футболен агент, и Б. П. Т., в качеството на футболист, като имат за предмет осъществяване на представителство, консултации и посредничество при сключване на трудов договор между футболиста и футболен отбор срещу насрещно задължение за плащане на възнаграждение – комисионна в размер на 7% от годишната брутна основна заплата, дължима на играча по трудовия договор, договорен от агента. И двата договора са сключени при действието на ЗФВС /отм./, като разпоредбата на чл.35г, ал.1 от този закон предвижда, че трето лице може да посредничи при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните изисквания: 1. регистрирано е като търговец; 2. има сключен договор със спортен клуб или с физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност; 3. (нова - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) вписано е в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация. Настоящият съдебен състав намира, че спорът е търговски, тъй като процесните искове имат за предмет права, произтичащи от неизпълнение на абсолютна търговска сделка /чл.1, ал.1, т.4 ТЗ/, каквато е договорът за посредничество, сключен между търговец- футболен агент и професионален футболист /в този смисъл и решение №102 от 25.11.2022г., т.д. №2173/2021г. на ВКС, І т.о./. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/ предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. За да подлежи на касационно обжалване този съдебен акт, следва да е постановен по дело, решението по което подлежи на касационно обжалване /чл.280, ал.4 ГПК/. В конкретната хипотеза решението по предявените искове не подлежи на касационно обжалване, тъй като същите са с цена под 20 000.00 лева /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, поради което и определението, с което е потвърдено прекратяването на производството е изключено от касационен контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

20