Определение № 60451 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3661/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение16.12.2021 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Прекратява производството по ч.гр.дело №3661/2021г. по описа на ВКС, 3-то г.о. Осъжда „Интертел„ ЕООД със седалище [населено място] ЕИК 115875140 да заплати на И. З. А. сумата 600 лв разноски в настоящето производство. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в седмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна касационна жалба на „Интертел„ ЕООД със седалище [населено място] срещу определение №260865 от 05.04.2021г по ч. г. д. № 198/11 г. на Пловдивски окръжен съд .С обжалваното определение е потвърдено определението от 03.12.2020г за прекратяване образуваното от касатора исково производство по гр.№9545/2020г на Пловдивски районен съд поради недопустимост на иска, заведен на основание чл. 135 ЗЗД От ищеца епожискано обявяване на недействителност на договор за покупко – продажба по нотариален акт №, т., рег. №, н.д. № от г. на нотариус А. К., по силата на който първият ответник И. А. е прехвърлил на втория ответник „ПДП-19“ ЕООД собствеността върху свой поземлен имот, находящ се в в [населено място]. На срой ред въззивният съд е приел ,че ищецът няма правен интерес от иска.В качеството му на кредитор, той няма правен интерес да обяви за относително недействителен спрямо него и длъжника правоопораждащият факт, който го легитимира като кредитор.Недопустимо е сключването на сделката за продажба да бъде едновременно основание за възникване на кредиторовото вземане и основание за увреждащо действие,тъй като обявяването на сделката за недействителна ще доведе до отпадане на качеството на кредитор за ищеца.Недопустимо е с един юридически факт да бъдат изпълнени два от елементите на Павловия иск, а именно един факт да служи като обосновка на два от елементите на иска – и като основание да бъде кредитор и като увреждащо действие. Доколкото дори в обстоятелствената част на исковата молба, липсват всички от елементите на Павловия иск, то предявения иск е приет за недопустим. Касаторът е депозирал частна касационна жалба ,в която е оспорил определението като незаконосъобразно .В изложение са формулирани въпросите:(1)Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти и да изложи мотиви.Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради задължителна тълкувателна практика в ППВС № 1/1053г, ТР №1/2001г ОСГК и установена практика по въпроса в множество решение на ВКС по чл. 290 ГПК Поддържа се ,че въззивният съд е отговорил отрицателно на въпроса ,като не е разгледал доводите на жалбоподателя за дължимата от съда проверка по отменителния иск- т.е. да не проверява съществува ли правоотношението,от което кредиторът черпи правата си. В тази връзка е формулиран следващия въпрос :
Част от проверката за допустимост на иска ли е основанието на кредитороровото вземане в производството по чл. 135 ЗЗД .Противоречието е с реш. №131/2014г по гр.д № 4996/2013 на 3 г.о и обобщената в него практика на ВКС ,в насоките дадени с ППВС №1/1965г Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпроса:
Притежава ли право на иск ищецът по чл. 135 ЗЗД ,съответно допустим ли е такъв иск, ако ищецът черпи качеството си на кредитор от увреждащата сделка? Въззивният съд е отрекъл тази възможност.Според защитата, изложените съображения не отговарят на заложените в закона цели и характеристики на отменителния иск.В закона лиспва съответен кореспондиращ текст ,липсва и съдебна практика.
Отговор е депозиран от ответника И. З. А.,чрез адв .К.. Оспорват се съображенията за допускане до касационно обжалване и се претендират разноски.
В хода на администриране на жалбата от ищеца и частен жалбоподател „Интертел „ ЕООД ,чрез управителя на дружеството Д. С. е постъпило заявление вх.№279027/09.07.2021г. за отказ от иска.
Втория ответник „ПДП-19“ ЕООД,чрез адв. Б. и П. е депозирал отговор, в който е изтъкнато обстоятелството,че пред въззивната инстанция е заявен отказ от иска и производството следва да бъде прекратено.
Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о. намира, че предвид надлежно заявен отказ от иска, производството по касационно обжалване на определение №260865 от 05.04.2021г по ч. г. д. № 198/11 г. на Пловдивски окръжен съд следва да бъде прекратено, тъй като при отказ от иска отпада и правният интерес за касационния жалбоподател, необходим при обжалване на преграждащото определение,с което исковата молба се връща,при неговото потвърждаване от въззивния съд.
Същевременно Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о констатира,че по иска не е постановено съдебно решение,което да подлежи на обезсилване от настоящата инстанция съгласно чл. 233 ГПК.
Дължат се разноски на ответника по частната жалба И. З. А., установени в размер на 600 лева.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.