Определение № 290 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3978/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13274/04.07.2019 г. на Ц. Р. В., подадена чрез процесуален представител адв. К. и по обща частна касационна жалба вх.№13275/04.07.2019 г. на А. Г. В., подадена чрез процесуален представител адв.С. и на Р. Ц. В., подадена чрез процесуален представител адв.К., против определение № 1682 от 23.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2432/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение след отмяна на определение № 13043/08.05.2019 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на иска по гр.д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на Ц. Р. В., А. Г. В., Р. Ц. В., „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т.д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 21 453,94 лв., 28 411,30 лв., 33 328,70 лв., 5,65 лв., 1 250 265,03 лв., 1 363,10 лв., 14,29 лв., 16,02 лв. и 10,89 лв. Ответникът по частните жалби КПКОНПИ, чрез процесуален представител ст.инспектор-юрист Д., оспорва частните жалби като процесуално недопустими – поради непредставяне на доказателства за подаването им в законния срок, евентуално като частично недопустими – срещу определението в частите на допуснато обезпечение по отношение на исковете срещу останалите ответници – юридически лица. В подадените писмени отговори се поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество - че същото е правилно и законосъобразно. Частните жалби са подадени в срока по чл.396, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, подлежащо на касационно обжалване е и обжалваното въззивно определение, с което са наложени допълнителни обезпечителни мерки по предявените искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Горните изводи следват и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК както с разпоредбата на чл. 56 ЗОПДНПИ /отм./;, така и с разпоредбата на чл. 135 от ЗПКОНПИ, като последният е приложимият към настоящия момент закон, съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./ от ПЗР на ЗПКОНПИ. Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.396, ал. 1 ГПК, който съгласно посочената разпоредба е едноседмичен и за ответника по молбата за допускане на обезпечение започва да тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В случая, видно от представените от жалбоподателите в изпълнение на указанията на въззивния съд, администриращ частните касационни жалби, представените в заверени по реда на чл.32 ЗАдв. преписи от процесуалните представители на жалбоподателите - от адв.С. /като процесуален представител и на жалбоподателя Ц. В., преупълномощен от адв.К./ и адв.К., съобщения за наложената обезпечителна мярка до Ц. В., Р. В. и А. В. /находящи се съответно на л.124, 237 и 238 от настоящото дело/, по изп.д.№20191110400650 по описа на ДСИ при СИС на СРС, са им връчени на 25.06.2019г. Частите касационни жалби са изпратени по пощата на 02.07.202019г., видно пощенските клейма върху пощенските пликове, т.е. в законовия едноседмичен срок от връчването на съобщенията. Частните жалби са частично недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане – в частите, с които Ц. Р. В., А. Г. В. и Р. Ц. В. обжалват въззивното определение в частите, с които след частична отмяна на първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на иска по гр.д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т.д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 5,65 лв., 1 250 265,03 лв., 1 363,10 лв., 14,29 лв., 16,02 лв. и 10,89 лв. Тези обезпечителни мерки са допуснати за обезпечение на предявените искове срещу посочените дружества, а не за обезпечаване на предявените искове срещу ответниците Ц. Р. В., А. Г. В. и Р. Ц. В. В., поради което не могат да бъдат обжалвани от тях като страни-ответници по субективно съединените искове за разглеждане в общо производство с исковете срещу посочените дружества. Това е така защото функционалната връзка между исковия и обезпечителния процес обуславя приложното поле на обезпечителния процес и предопределя страните в него. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: С определение от 21.05.2015г., допълнено с определение от 28.05.2015 г. по гр.д. № С -10/2015 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предмет на производството, в рамките на което се развива настоящото обезпечително производство, като пазарната стойност на имуществото, върху което е поискано обезпечение, е 598149855,75 лв. при цена на бъдещите искове от 963047999,87 лв. С определение от 07.03.2016 г. по гр.д.№ С-4/2016 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение чрез възбрани на недвижими имоти, запор на движими вещи, запор на дялове и на акции, както и запор на вземания по различни банкови сметки. Въззивният съд е посочил, че в тези определения са изложени аргументи, че е налице обезпечителна нужда предвид наличието на предпоставките, при които се допуска обезпечаването на иск по чл. 62 вр. с чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: 1/ без обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и 2/ искането да е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. Целта на специалния закон е да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, като предотврати разпореждането с имущество, придобито от нея. Макар да не е иск за собственост, искът по чл. 62 вр. с чл.74 ЗОПДНПИ цели получаване на незаконно придобитото имущество и едва когато това е невъзможно по посочените в закона причини – неговата парична равностойност. В тази връзка нуждата от запор/възбрана на активите е явна и не е необходимо да се доказва. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 56 от ЗОПДНПИ /отм./ за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и следователно, искане за допускане на обезпечение е допустимо не само преди предявяване на иск, както изрично е предвидено в чл. 38, но и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, дори и при спряло производство, какъвто е настоящият случай. Въззивният съд е приел, че при наличие на обосновано предположение, че вземанията, чийто запор се иска, са част от имущество, за което е образувано исковото производство, както и при наличието на индивидуализация на вземанията, чийто запор се иска, следва да се приеме, че исканата мярка е подходяща; поисканите мерки от КПКОНПИ са допустими съгласно чл. 397 от ГПК и адекватни на охранявания интерес. Приел е, че е налице обезпечителна нужда, доколкото недопускането на исканото обезпечение би затруднило, респ. би направило невъзможно упражняването на правата на Комисията по евентуално съдебно решение в нейна полза, като се вземе предвид практически неограничената възможност за разпореждане с парите в случай че бъдат получени от включените в списъците кредитори на несъстоятелността, ответници по делото. Доколкото в специалния закон не се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, приложими са общите правила на чл.396 ал.2 изр.последно ГПК, обвързващ обжалването с преценка на допустимостта при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В изложението си касаторът В. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита и че постановеният акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според жалбоподателя актът е недопустим поради две причини. Първата: постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ-отм./ е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т.е. след преклудиране на правото й. Втората е: противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Твърди, че е налице лошо транспониране на посочената Директива, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ са в противоречие с нея. Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът /с евентуалното му продължение/ за приключване на проверката по чл.112 ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./, по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г.на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ/отм./? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІV г.о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта, също и делото Becker. Жалбоподателят сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ/отм./ или ЗОПДИППД /отм./за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ/отм./? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до тези с материалноправен характер? В изложението към частната си касационна жалба касаторите А. В. и Р. В. се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Считат и че постановеният акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според жалбоподателите актът е недопустим поради това, че е постановен в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ-отм./ е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т.е. след преклудиране на правото й. Според жалбоподателите актът е недопустим и поради противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение по т.д. №1/18 г. е постановено на 04.06.2020 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото. На основание чл.230, ал.1 и 3 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. С тълкувателното решение е прието, че: Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед на даденото разрешение с тълкувателното решение по поставения въпрос, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Доводите на жалбоподателите за несъответствието на ЗОПДНПИ, отм. и ЗПКОНПИ с разпоредбите и смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.14 г. за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС и че при такова несъответствие прилагането на разпоредби от законите може да бъде отказано и да се прибегне до пряко приложение на директивата, предполагат тълкуване на акт на ЕС, което е от компетенциите на СЕС. С оглед на това съдилищата по същество могат, по своя инициатива, да отправят преюдициални запитвания до СЕС, за съответствие на разпоредби от ЗОПДНПИ (отм.); и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 3.04.2014 година за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, или да съобразят вече направените запитвания, като спрат производството пред себе си, до постановяване на решение на СЕС, по тези запитвания. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - определение по ч. гр. д. № 1321/19 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 99 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2020 г., IV г. о., определение № 72 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 143/2020 г., III г. о., определение № 187 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 411/2017 г., IV г. о. и др., която настоящият съдебен състав споделя. Що се отнася до релевантните разпоредби на ЗПКОНПИ, касаещи обезпечението не могат да се приемат за противоречащи, а следва да се разглеждат като част от „необходимите мерки”, съгласно чл.7 от Директива 2014/42/ЕС, които биха позволили „обезпечаване на имуществото с оглед евентуална последваща конфискация”. Останалите поставени въпроси настоящият касационен състав намира, че не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Дали подлежат на отнемане доходите, приходите и разходите на проверяваното лице и в какъв размер, както и какво е значението за преценката на несъответствието на началното и крайното салдо през проверявания период, са въпроси, които касаят съществото на спора по образуваното дело, въз основа на искането на Комисията по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./. На тези въпроси в обжалваното въззивно определение не е дадено разрешение. Процесуалната теория и съдебната практика са единни в становището, че в производството по допускане на обезпечаването на иска се извършва непълно доказване. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да формира извод за вероятна основателност, а не доказаност на исковата претенция. Преценката на сезирания съд за вероятната основателност на иска въз основа на писмените доказателства в негова подкрепа се извършва в рамките на очертаните от чл.391, ал.1, т.1 ГПК предели и следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане. Конкретната преценка на представените писмени доказателства, доказателствените и правни изводи, следващи се от тях, са в правомощията на съда, разглеждащ материалноправния спор по същество. Отделно от това, в случая съдът вече се е произнесъл положително относно наличието на кумулативните предпоставки за съществуване правото на ищеца на обезпечение на иска и допускането му, поради което в производството по допускане на обезпечение на иска чрез налагане на допълнителни обезпечителни мерки, съдът може да се позове на направената преценка за наличието на положителната предпоставка за допускане на обезпечението - вероятно основателен иск, както е процедирал въззивният съд в настоящия случай при данните по делото. Несъотносими са и поставените въпроси досежно приложимия закон и дали нормата на §5 от ПРЗ на закона визира процесуалноправни или материалноправните норми. В случая проверката е образувана с протокол от 04.08.2014г. и решението на Комисията за образуване на производство за отнемане на имуществото е от 14.05.2015г., т.е. при действието на ЗОПДНПИ/отм./. Процесуалните норми досежно релевантната материя за наложените обезпечителните мерки по чл.397, ал.1 ГПК в двата посочени закона са идентични / чл.39-40 ЗОПДНПИ/отм./ и чл.118-119 ЗПКОНПИ/. В този смисъл, не може да съществува спор по въпросите за приложимия закон и за вида на нормите досежно релевантната материя, касаеща обезпечението. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Според касатора въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като е постановено по недопустим иск и поради това, че в него „липсват конкретни и ясни мотиви, които да обосноват наличието на всички предпоставки за налагане на обезпечение“. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Отделно от това, въззивният съд е изложил мотиви за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение, а несъгласието на касатора с изводите на съда не е обосновава достъп до касационно обжалване. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото, доколкото въввръзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: