Определение № 896 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на молителката по делото М. С. М. срещу решение № 110/27.07.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 169/2022 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 40/02.03.2022 г. по гр. дело № 549/2021 г. на Ловешкия окръжен съд, е оставена без уважение молбата по чл. 105 от СК на жалбоподателката за разкриване на тайната на осиновяването ѝ. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Прокурорът, участващ в производството по делото съгласно чл. 105, ал. 1, изр. 2 от СК, няма качеството на насрещна страна и не подава отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 от СК; 2) как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход; 3) кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 от СК, при наличието на които съдът би допуснал разкриване произхода на осиновеното лице; 4) в производството по чл. 105 от СК, от какъв характер е становището на биологичните родители за съда; 5) в състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история, и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК; 6) създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК; и 7) следва ли съдът, пред който се води производството по чл. 105 от СК, да положи усилия за индивидуализиране на биологичния родител, в това число като изисква справки и информация от други служби и институции, и следва ли да уважава доказателствени искания в тази насока. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за развитието на правото. Навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като твърди и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. По така наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Първите два, петият и шестият материалноправни въпроси изцяло попадат в предметния обхват на по-общо формулирания от страна на жалбоподателката трети въпрос в изложението ѝ, който уточнен и прецизиран (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свежда до следната формулировка: кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл. 105 от СК, при наличието на които се допуска разкриване произхода на осиновеното лице. Така уточненият и обобщен материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като разрешение на този въпрос е дадено в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 161/2020 г. от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, на което жалбоподателката се е позовала още в първоначалната си молба по делото. В съответствие с това решение на ВКС въззивният съд е възприел даденото с него принципно разрешение, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правомерни правни последици за осиновителя или за навършилия 16 години осиновен, респ. – такива, които са свързани с неговия (на осиновения) гражданскоправен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. В противоречие с това принципно разрешение, възприето и в решението на ВКС, обаче апелативният съд е приел, че в случая молителката-жалбоподателка не е изложила такива конкретни факти, обосноваващи извод за съществуването на конкретна, важна за нея причина да узнае кои са биологичните ѝ родители, както и че в молбата ѝ са изложени общи съображения за желанието ѝ да намери своята идентичност, да узнае има ли предразположеност към заболявания и пр., без да са посочени данни за здравословното ѝ състояние, за което има значение наследствеността, за необходимостта от лечение и пр. Тези съображения на въззивния съд, за които той е приел, че са достатъчно основание за отхвърляне на искането (молбата) за разкриване на данни за произхода на молителката, са в противоречие и с дадените със същото решение на ВКС, изрични разяснения, че ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, както и че това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. При това положение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по уточнения и обобщен по-горе материалноправен въпрос по приложението на чл. 105 от СК. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на последния (седмия) процесуалноправен въпрос, формулиран от страна на жалбоподателката, като е намерил за неоснователни доводите във въззивната ѝ жалба, че следва да изиска и събере от други служби и институции данни за биологичния ѝ произход, по съображения, че в производството по чл. 105 от СК съдът няма подобни задължения, а още по-малко следва да издирва данни за рождените родители, ако в делото по осиновяването няма такава индивидуализираща информация. В тази връзка съдът е приел и че откриването на рождените родители е необходимо само доколкото законът изисква те да бъдат изслушани от съда и да дадат своето становище по подадената молба; както и че в процедурата по разкриване на биологичния произход на осиновения, ако молителят докаже наличието на важни обстоятелства, съдът разрешава предоставяне на тази информация само и единствено чрез осигуряване на достъп до делото за осиновяване и издаване на преписи от него, без да изисква друга информация от други институции. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне и по този процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 105 от СК, – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика (разясненията, дадени в цитираното по-горе решение на ВКС, са от значение за неговото разрешаване, но не дават пряко отговор на въпроса). Формулировката и на този въпрос се нуждае от уточнение и конкретизация, а именно: в охранителното производство по чл. 105 от СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока. С обжалваното въззивно решение не е дадено разрешение на четвъртия процесуалноправен въпрос в изложението на жалбоподателката (в производството по чл. 105 от СК, от какъв характер е становището на биологичните родители за съда), поради което този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, респ. – същият не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съдът намира, че не е налице и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като основание за допускане на касационното обжалване – в хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва се допусне на следните основания и по следните правни въпроси: 1) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по материалноправния въпрос: кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл. 105 от СК, при наличието на които се допуска разкриване произхода на осиновеното лице; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по процесуалноправния въпрос: в охранителното производство по чл. 105 от СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 12.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Предвид характера на производството по чл. 105 от СК, съгласно и определение № 205/09.05.2022 г. на въззивния съд, достъп до делото не следва да се предоставя на трети лица и на жалбоподателката, като на последната следва да се връчи препис от настоящото определение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение