Определение № 2593 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 770/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца А. А. Б. от [населено място], чрез адв. Г. Х. от САК, срещу решение № 1463 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 2184/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 262011/17.06..2022 г. по гр.дело № 14176/2020 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът прави искане за отмяна на решението в атакуваната част и за уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените. Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд, [населено място], чрез юрисконсулт К. Я. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Прието е, че с исковата молба се твърди, че на 01.07.2017 г., при управление на мотоциклет, ищецът е пострадал при ПТП, което било причинено от неизвестен водач, който не спрял на знак „Б2“ и му е отнел предимството. С цел да избегне директния удар ищецът наклонил мотоциклета на дясната му страна, натиснал спирачка, изгубил контрол върху управлението и паднал на асфалта. След множествено счупване на стъпалото му е била извършена оперативна интервенция с поставяне на два броя остеосинтезни игли. За претърпените силни болки ищецът претендира от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. (дата на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане. Ответникът Гаранционен фонд е оспорил иска по основание и размер, като твърди, че механизмът не е доказан, както и че не се установява противоправно и виновно поведение на неизвестен водач. От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че свидетелят И. Д. на ПТП, шофирал със свой приятел по главната улица (път с предимство) на [населено място], и приближавал кръстовище, където в ляво улицата (с настилка от чакъл) била перпендикулярна, а от дясно – идвала косо. Посочва, че мотористът се движел по дясната улица и навлязъл на главната, а в същото време от ляво (завивайки на ляво) в кръстовището навлязъл неустановен л.а. Ауди, който забърсал скутера и го пратил в канавката. Свидетелят е бил на около 10-15 м от кръстовището и сочи, че Ауди-то се изнесло „на газ“, въобще не намалило, като според него, ако той бил малко по-напред, щели да се ударят. Свидетелят не е категоричен дали и какво е прякото съприкосновение между двете превозни средства – мотористът „май се опитал да избегне“, „май го завъртя“, „нещо такова беше“, удар ли е било или го е закачил. Посочва, че мотористът се е превъртял преди да падне в канавката, а л.а. Ауди не е спрял въобще и се изнесъл с „мръсна газ“, след което свидетелят и неговият спътник закарали пострадалия в дома му и го оставили на брат му. От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза е прието, че ищецът е управлявал мотопед, движейки се по [улица]в посока кръстовището с [улица], където предприел завой надясно, в същото време към същото кръстовище (срещуположно на мотоциклета) се приближавал л.а. „Ауди“. Последният извършил завой на ляво без да спира и продължил движението си по [улица]. Според вещото лице автомобилът е занесъл задната си част, застигнал е движещия се в същата посока мотопед, чийто водач се отклонил вдясно с цел избягване на ПТП. При тази маневра се загубила устойчивостта на мотора и той е паднал странично. Експертът е приел, като основна причина за настъпване на процесния инцидент, пресичането на траекториите на движение на двете превозни средства, движещи се в една посока по главната улица, като лекият автомобил се е движел в посока към мотопеда и така е създал опасност от настъпване на страничен удар. С допълнителното заключение е потвърдено, че мястото на загуба на устойчивост и последвалото падане на водача на мотоциклета е на [улица], като е доуточнено, че това е станало по дължина на около 20 м. след кръстовището на [улица]и [улица]и по широчина на около 1 м. от десния край на [улица]. Скоростта на мотора не е установена, но с оглед свидетелските показания, е прието, че мотоциклетистът е извършвал движение, спазвайки правилата за движение, без криволичене, отнемане на предимство или навлизане в лентата за насрещно движение. При възникналата опасност, мотоциклетистът е предприел маневра отклоняване вдясно с цел избягване на удар, а тъй като инцидентът е настъпил около 21 ч., то видимостта вече е била намаляваща. От приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че като пряка последица от ПТП ищецът е претърпял счупвания на втора, трета и четвърта метатарзални кости на ляво ходило, които били лекувани оперативно (за поставяне и изваждане на синтезния материал игли). Отбелязано е, че възстановителният период за такива травми е около 3-4 месеца, с интензивни болки след травмата и след оперативното лечение, а впоследствие при смяна на времето и сериозни натоварвания. При преглед е установено отклонение на втори пръст на лявото ходило в разгънато положение, както и ограничение на движението на същия пръст, дължащи се на зарастването с дислокация на втора метатарзална кост, с траен характер. Към момента на извършване на експертизата при прегледа е констатирано пълно възстановяване, без сериозен функционален дефицит. От показанията на разпитания свидетел В. (приятел на ищеца), е прието, че след катастрофата в края на лятото на 2017 г., лявото стъпало на ищеца е било оперирано, бинтовано с шина и поставен пирон в него. Шината му е била премахната след около 3-4 месеца, като през това време се придвижвал с патерици или с помощта от някой от семейството му. Дълго време след това е изпитвал затруднения да стои изправен и продължил да си помага с патерицата, след като му премахнали шината, но се изморявал и продължил да има болки в крака. След инцидента изглеждал потиснат, депресиран, но не толкова от болката, колкото от това, че не може сам да се обслужва, а майка му, брат му и баща му се наложило да му помагат. Свидетелят посочва, че не знае дали ищецът е търсил помощ от психиатър или психолог след ПТП, но е възстановен психически. Преди инцидента е ремонтирал покриви, като след излекуването си не е продължил с тази работа. Към момента приятелят му има леко изкривяване на крака, но стъпвал и се придвижвал самостоятелно, без болка. С оглед установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е претърпял пътен инцидент, при който е получил телесни увреждания – фрактури на три кости в лявото стъпало. Като неоснователни са приети оплакванията на ответната страна, че механизмът на инцидента не е установен, нито че ангажираните доказателства не са достатъчни, доколкото в хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетел-очевидец, който детайлно и подробно е описал механизма на произшествието (колебанията в показанията са единствено относно прекият сблъсък между двете превозни средства). Съдът е приел, че свидетелят Д. е описал ясно пътната обстановка, положението и движението на превозните средства, навлизането им в кръстовището и посоката им на движение. Прието е, че в случая е ирелевантно дали между тях е настъпил пряк сблъсък или не, тъй като загубата на устойчивост на мотопеда при всички случаи е била провокирана пряко и само от неправомерно навлезлия и придвижил се в кръстовището автомобил. Изложени са съображения, че по делото няма спор относно факта, че лекият автомобил „Ауди“ е навлязъл на главен път с предимство, като се движел по път с настилка от чакъл, като видно от свидетелските показания, не е спрял на знак „Стоп“, с което е нарушил чл. 50 ЗДвП. Съдът е приел, че това нарушение е било съпроводено и с друго по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който постановява всеки водач, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че неустановеният водач (напуснал мястото на събитието) е навлязъл в кръстовище, без да спре на знак „Стоп“ и без да се увери, че намиращите на пътя с предимство автомобили позволяват включването му безопасно в движението, като от това негово неправомерно поведение е предизвикана загубата на устойчивост на мотопеда, който е паднал в канавката, а в тази връзка се препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Прието, че в случая се установява настъпване на ПТП, поради виновно и противоправно поведение на неустановен водач, което налага ангажиране на отговорността на ответника Гаранционен фонд. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил възрастта на пострадалия ищец, естеството на травмата (фрактури в една зона на тялото, лекувани оперативно, двукратно), времето за възстановяване, трудностите в обслужването и ежедневните дейности, необходимостта от чужда помощ и съдействие, както и е отчел, че пострадалият понастоящем (въпреки констатираното неправилно зарастване на костите на стъпалото) е напълно възстановен, като в тази насока са и данните, че той е подновил трудовата си дейност, макар и на друга, щадяща състоянието му, позиция. Прието е, че по делото няма установени факти, които да сочат, че понастоящем ищецът страда от последиците на инцидента поради функционален дефицит, трайна увреда, продължаващи перманентни болки и пр.; търпените страдания са отшумели, а проявата им е спорадична при промяна на времето или преумора; няма данни за усложнено лечение, спазване на строг постелен режим, трайно обездвижване, негативна и постоянна промяна на житейския ритъм и др. Предвид изложените по-горе съображения, според въззивния съд подходящият размер на дължимото обезщетение е 20 000 лв., възлизащо на стойността от приблизително 10 минимални работни заплати за страната към датата на инцидента (460 лв.) за всеки от четирите месеци на възстановяване на пострадалия. При определяне на размера съдът е посочил, че е отчел съдебната практика по сходни дела, обществено икономическия критерий и принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, поради което е отменил частично обжалваното решение, като е отхвърлил предявеният иск за разликата над 20 000 лв. до присъдените 30 000 лв. Съдът намира, че следва да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос на въззивното решение на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решението от 17.06.2022 г. по гр. дело № 14176/2020 г. на Софийския градски съд в уважената част на иска над сумата 20 000 лв. до 30 000 лв. и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск за разликата над 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г. по първия поставен въпрос от изложението на касатора А. Б.. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е прието, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. С решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, I т.о. по т. д. № 157/2011 г. по чл.290 ГПК е постановено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и следва да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени, именно по справедливост. В този смисъл е задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, установена с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., с което е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВС и ВКС, поради което касационно обжалване следва да се допусне в указаната част на въззивното решение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият е разрешен в съответствие с цитираната практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК. С решение № 66/03.07.2012 г. по т.дело № 619/2011 г. на ВКС II т.о. е прието, че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд не е разрешил поставения въпрос в отклонение от тази практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение