Определение № 2887 от 20.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1757/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ТМЕН“ ЕООД (н), ЕИК[ЕИК] [населено място] срещу решение № 91 от 22.05.2026 г.. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №36/2026 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 35/17.11.2025 г., по т.д. № 17/2025 г. по описа на ОС Шумен, с което съдът по несъстоятелността е обявил длъжника „ТМЕН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] [населено място] в несъстоятелност и е постановил прекратяване дейността на предприятието, обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Със същия акт са прекратени правомощията на органите на „ТМЕН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на предпоставките за това. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е приел следното: Производството по несъстоятелност срещу длъжника „Тмен“ ЕООД е открито с решение по чл. 630, ал.1 от ТЗ № 15/14.05.2025 г., вписано в ТР по партидата на търговеца на същата дата под № 20250514124321. Съгласно разпоредбата на чл. 710 от ТЗ съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в срока по чл. 698, ал.1 от ТЗ не е бил предложен оздравителен план по чл. 696 от ТЗ или предложеният не е бил приет или утвърден. Съгласно законодателното разрешение, дадено в чл. 698, ал.1 от ТЗ, двумесечният срок за предлагане на план за оздравяване предприятието на длъжника е с начален момент обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692 от ТЗ. Така разписани нормите налагат да се приеме, че за да се постанови решение за обявяване длъжника в несъстоятелност, на първо място трябва да изтекат сроковете по чл. 685, ал.1 от ТЗ, и чл. 688, ал.1 от ТЗ, в които кредиторите предявяват вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност. На следващо, съдът трябва да е обявил в ТР определенията за одобряване на списъка на приетите вземания, както предявени в срока по чл. 685, ал.1, така и в следващия по чл. 688, ал.1 от ТЗ. И на последно – лицата с право да предложат план по чл. 697, ал.1 от ТЗ да са процесуално пасивни в срока по чл. 698, ал.1 от ТЗ. На плоскостта на разглеждания казус, срокът по чл. 685, ал.1 от ТЗ, за предявяване на вземания е изтекъл на 14.06.2025 г., а този по чл. 688, ал.1 от ТЗ – на 14.08.2025 г. От доказателствата по първоинстанционното дело и данните по партидата на търговеца, водена в ТР се установява, че синдикът е съставил и обявил в ТР както списъци на приети/неприети вземания, предявени в едномесечния срок по чл. 685, ал.1 от ТЗ, така и списъци на вземанията, заявени в следващия двумесечен срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ. Видно е, че с Определение № 106/10.09.2025 г., обявено в ТР на 12.09.2025 г., съдът по несъстоятелността е одобрил едновременно и двата списъка на приети вземания. При това и от дата 12.09.2025 г. започва да тече срокът за предлагане на оздравителен план, като се установява от материалите по първоинстанционното дело, че такъв не е предложен до 12.11.2025 г. При горното, предпоставките за постановяване на решение по чл. 710 от ТЗ към 17.11.2025 г. са били изпълнени. Неправилно жалбоподателят счита, че срокът за предлагане на оздравителен план не е изтекъл, обвързвайки го с неприключило производство по одобряване на последващо обявен от синдика, а именно на 20.11.2025 г. списък на приети вземания. Процесният списък съдържа вземания с посочен ред на удовлетворяване чл. 722, ал.1 т.7 от ТЗ, които са предявени пред съда по несъстоятелността след дата 12.09.2025 г., на 10.11.2025 г. Според разпоредбата на чл. 706, ал. 1 ТЗ, утвърденият от съда по несъстоятелността план за оздравяване е задължителен за длъжника и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Именно поради задължителния характер на плана, в оздравителното производство следва да участват всички кредитори от посочената категория независимо от това дали са предявили вземанията си в първоначалния срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ или в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, но само тези кредитори. Според съда сроковете, чието изтичане съдът по несъстоятелността следва да зачете са само първоначалният по чл. 685, ал.1 и допълнителният по чл. 688, ал.1 от ТЗ, а не и срока по чл. 688, ал.3 от ТЗ. В контекста на изложеното, решението на ОС Шумен не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено Пред ВКС в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят процесуални въпроси, които обобщено се свеждат до следното: следва ли въззивният съд да обсъди всички направени доводи и възражения на страната и следва ли да се разгледат във фазата по обявяване на търговеца в несъстоятелност по реда и с последиците в чл.710 ТЗ оплакванията за нередовно връчване на съдебни книжа на ответното по молбата по чл. 625 ТЗ дружество, след като решението по откриване на производството е влязло в сила. Според подалата КЖ страна въззивният съд се е произнесъл по първия от тези въпроси в несъответствие с практика на ВКС по чл.290 ГПК- Р №149/28-12.2017 г. по т.д. № 1604/16 та ВКС,Второ т.о. При преценката която прави ВКС, съгласно критериите по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК настоящият състав на Първо т.о. намира следното: Първата част от обобщения въпрос не се явява от значение за изхода по конкретния спор, доколкото се основава на твърдяно процесуално нарушение,каквото не се установява от съдържанието на обжалваното въззивно решение: съдът е обсъдил в всички доводи и възражения на страната като е направил извод за това, че тези, касаещи редовността на процедурата по връчването на съдебните книжа на дружеството-ответник по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, се отнасят към правилността на решението, постановено по чл.630 ТЗ. По отношение на останалата част е налице ясна уредба, която не се нуждае от тълкуване, от което следва, че не е налице изпълнена хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК: съгласно изричната уредба в чл.633 ал.1 ТЗ решението по откриване на производството по несъстоятелност подлежи на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност. Следователно липсва законово основание да се приеме, че в случай на нередовност в процедурата по чл.619 ТЗ относно връчването на съдебни книжа в първата фаза на производството по несъстоятелност, то подобен порок може да се релевира във втората фаза на същото. Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касационен контрол: формулиран от страната подала КЖ правен въпрос, който да е от значение за изхода по спора, както и специалната по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, поради което настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о.