Определение № 60560 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 274/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците П. И. Димитрова /действаща лично и със съгласието на майка си Десислава Р. Д./ и Д. И. Димитрова /действаща чрез своята майка и законна представителка Десислава Р. Д./ срещу решение № 86 от 29.09.2020г. по в.гр.д.№ 217/2020г. на Апелативен съд Бургас в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете с правно основание чл.423,ал.1 КЗ за разликата над 20 000лв., и в частта за потвърждаване на същото решение за отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер от по 60 000лв., претендиран като обезщетение за понесени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Р. М. Д., настъпила в резултат на пътно произшествие от 11.08.2017г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдението е, че апелативният съд не е изложил ясни и убедителни мотиви за намаляване на определеното от Бургаския ОС обезщетение и е определил несправедливи по размер суми. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете в предявения размер. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани. Поддържа се, че изведените от състава на Бургаския АС изводи за значението на нормативно определените лимити на застрахователното покритие при застраховка „ГОА“ противоречат на трайноустановената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - основание за допускане на обжалването на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. 2/Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност, която според касаторите произтича от направения от една страна извод, че е налице изградена трайна и емоционална връзка между дядото и неговите внучки, а от друга стана намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения. Поддържа се, че при тези мотиви на въззивната инстанция за ищците остава неясно защо е намалено обезщетението. 3/Без да е поставен правен въпрос се посочва, че размерът на обезщетението е силно занижен и несправедлив. В писмен отговор ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби, подадени и от двете страни по спора. Ищците са обжалвали решението в частта за отхвърляне на исковете им за разликата над присъденото от окръжния съд обезщетение от по 50 000лв. до претендирания размер от по 60 000лв., а ответното застрахователно дружество е обжалвало решението за уважаването на исковете, като алтернативно е поддържало довод, че те са основателни до размер от по 5 000лв. Съставът на апелативния съд подробно е възпроизвел показанията на двете разпитани свидетелки и заключенията на единичната и тройна съдебно психологични експертизи и е обосновал фактически изводи за установена по делото особено близката и дълбока емоционална и житейска връзка между ищците и техния дядо, за доказани по спора твърденията за претърпени действителни морални страдания, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Обсъдено е, че децата от раждането си и до момента на смъртта на Р. Д., заедно с майка си за живели в едно домакинство със своите баба и дядо /родителите на майка им/. Дядото е починал на 60г. възраст, работел активно, имал собствен бизнес, а децата са били съответно на 10 и 11 години и са осъзнали ясно трагичната загуба на човека, с когото са имали силна духовна близост и привързаност, която е заместила родителската бащина грижа. Въззивната инстанция е приела, че отношенията между дядото и неговите внучки са извън рамките на обичайните за степента на родствена връзка, че традиционните отношения са надградени, тъй като реалното отсъствие на бащина грижа от техния живот, е наложило дядото да приеме неговите функции за издръжка и възпитание на децата; че чрез присъствието в живота на дядо им дефицитът от реалното отсъствие на бащина грижа спрямо децата е бил преодолян. За установено е прието, че децата са възприемали дядо си като единствен техен закрилник и опора, той им осигурявал необходимата финансова, морална и духовна подкрепа, участвал с лични грижи при отглеждането им и осигурявал условия за цялостното им развитие във възпитателен, образователен и социален план, доставял е възможност те да получат допълнителни знания и умения, като е финансирал частните им уроци и изучаване на английски език. Децата възприели дядото като особено важна фигура в техния живот, изцяло подкрепяща и откликваща на техните потребности и желания и двете имали ясна визия за изключителната роля на дядо им в техния живот и ясно са осъзнали физическата и духовна загуба след неговата смърт, която е променила техния обичаен бит и ги е лишила от възможността за ежедневното общуване, от неговата любов и постоянна грижа. Децата са тъгували и продължават да тъгуват за дядо си и поради непреодоления стрес и продължаващите прояви на депресивни симптоми се е наложило да бъдат консултирани психологично по социална услуга към общината. От друга страна въззивната инстанция е съобразявала, че е причинена смъртта на шестдесетгодишен човек, който макар и да е присъствал постоянно в живота на децата, не е изместил и заличил изцяло фигурите на родителите. Обосновано е, че децата са получавали и получават любов и подкрепа и от друг човек - тяхната баба, от чиито свидетелски показания става ясно, че те са изградили и с нея силна емоционална връзка. Апелативния съд е счел, че любящата среда, в която се намират децата след смъртта на дядото, до голяма степен ще спомогне с времето за намаляване на интензивността на техните душевни болки и страдания, причинени от смъртта на дядото, а и младата възраст на децата е предпоставка с израстването, от дистанцията на времето, те да успеят да се абстрахират от стресовия фактор.За установено е прието, че въпреки непреодолените емоционални дефицити и депресивни симптоми двете деца имат позитивни очаквания за бъдещето, имат визия за професионална реализация, създаване на собствено семейство и успешно справяне в бъдеще. Като релевантни за определяне на размера на обезщетението са обсъдени и икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждащото действие и към настоящия момент /размерът на средната работна заплата под 1000 лв. месечно/ и лимитът на застрахователната отговорност. По тези съображения за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди за всяко едно от децата е определена сумата от по 20 000 лв. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция. Въпросите за приложението на чл. 52 ЗЗД са от значение за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд при определяне на справедливия размер на обезщетението, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита именно релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968 г. - вид на увреждането, интензивност и продължителност на физическите и моралните страдания, период на възстановяване, проявени негативни последици. Въпросите в изложението на касатора се основават на тезата, че критерият по чл. 52 ЗЗД следва да има за отправна точка лимитите на застрахователно покритие. Освен че не притежават белезите на общо основание за осъществяване на касационния контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика за значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост. Лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Тезата на касатора за пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие не съответства на формираната съдебна практика, съгласно която нормативно определените нива на застрахователно покритие са само ориентир за променящите се обществени икономически условия в страната и нямат самостоятелно значение за размера на обезщетението - решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение на указанията, дадени в ППВС № 4/1968г. Във възивното решение ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които инстанцията е ценила като релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Отсъстват основания за преценка въззивното решение да е постановено при квалифицираното проявление на порока неправилност-очевидна неправилност. Тезата за наличието на предпоставката на чл.280,ал.2 ГПК за самостоятелен достъп до касационен контрол е обоснована с отсъствие на убедителни мотиви за частичното отхвърляне на исковете, което е твърдение, обосноваващо касационното основание по чл.281,т.3 ГПК, а не квалифицирана форма на неправилност като основание за допускане до касация. В случая неоснователно е отъждествено касационното основание с основанието за директен достъп до факултативния касационен контрол. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на тази разпоредба, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира от съда, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Споделянето от апелативния съд на извода, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя дядо, не е в разрез с правомощието му сам да реши спора по същество и да определи паричния еквивалент на тези вреди. Отсъства твърдяната от касаторите явна необоснованост поради противоречие с правилата на формалната логика. Възприемането на обратен извод - че между родствениците отсъства такава трайна и емоционална връзка, надхвърляща по интензитет обичайната, би обусловило отхвърляне на исковете. Ответникът по касация ЗД”Евроинс”АД претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба от адвокат Г.К. от АК Бургас, но не представя доказателства за плащането на договореното адвокатско възнаграждение, платимо по банков път, съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.11.2020г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.