Определение № 1287 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 234/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. М. Г., чрез адвокат С. С. от АК-Варна, срещу решение № 213/24.10.2022 г. по в.гр.д.№ 119/2022 г. на Окръжен съд Шумен, с което след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д. № 3702/2020 г. на Върховния касационен съд, частично се отменя решение № 165/25.02.2020 г. по гр.д.№ 2379/2019 г. на Районен съд Шумен и е отхвърлен иск на Е. М. Г. против „Електроразпределение Север" АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи сумата 6521,40 лева /над 1454.42 лева до 7975.82 лева/, начислена по фактура № [ЕГН]/06.08.2019 г. - коригирана сметка за електроенергия на обект с адрес: [населено място], [улица], абонатен № [ЕГН], за периода 14.08.2015г.-23.05.2019г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, при неприложени и неправилно приложени материални норми и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпроси, които счита за обуславящи, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Електроразпределение Север" АД, чрез адвокат Б. Г. от АК-Шумен, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество е неоснователна и претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд съобразявайки указанията в отменителното решение по гр.д.№ 3702/2020 г. на Върховния касационен съд е приел две допълнителни експертизи, въз основа на които е потвърдил изводите за неправомерно вмешателство в параметрите на средството за търговско измерване, което позволява натрупване на потребената електроенергия в обекта в невизуализираната част на електромера - тарифа Т3. Съдът е възприел констатациите на вещите лица, че използваната софтуерна програма не влияе върху записите на електромера, а технологично не е възможно едновременно запис на данни в повече от една тарифа, както и да бъдат манипулирани вече регистрирани данни. Съгласно мотивите на решението, при невъзможност да се установи продължителността на софтуерното въздействие, за начален момент следва да се приеме датата на монтажа на СТИ. а електроразпределителното дружество не е обвързано от едногодишния период за корекция на данните, съгласно чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. В изпълнение на указанията на ВКС по тълкуване на закона, въззивният съд е приложил общите правила за продажба, поради което е достигнал до извод, че абонатът дължи цялото количество реално потребена, но незаплатена електроенергия от 47 623 кВч,, на стойност 7975.82 лева, която може да бъде доставена на абоната през исковия период. Възражението за погасителна давност е прието за основателно в периода от 14.08.2015 г. до 13.08.2016 г., съгласно чл.111, б. „в" ЗЗД, а при липсата на доказателства кога е потребена натрупаната в скрития регистър ел.енергия, въззивният съд е определил цената й по реда на чл. 162 ГПК, на база дневна консумация, с оглед на което е отхвърлил предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК в частта, в която е бил уважен за сумата над 1454.42 лева до 7975.82 лева. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност" по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на абоната при доставка на електрическа енергия. Решението съдържа преценката на решаващия състав за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което липсва явна необоснованост на мотивите или нарушение на императивни правни норми, въз основа на което да се приеме, че при решаването на правния спор е допуснато съществено нарушение на закона, обуславящо допускане на решението до касация поради „очевидна неправилност", засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, настоящият състав на ВКС намира че по отношение на първия поставен въпрос: „Краен клиент за електрическа енергия дължи ли на оператор на разпределителна мрежа заплащане на парична сума за доставка на електрическа енергия, количеството на която е налично в „невидим" регистър на средство за търговско измерване, собственост на оператора?" не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на същия въпрос е даден в отменителното решение по гр.д.№ 3702/2020 г., ВКС, IV г.о., с което се приема, че е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, в т.ч. при липсата на действащи ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата на чл.295, ал.1 ГПК, се налага извод, че постановеното при новото разглеждане на делото решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване по въпрос, на който вече е бил даден отговор при първоначалното решаване на делото в касационната инстанция, както е в случая. След като поставеният въпрос, за възможността оператор на разпределителна мрежа да иска заплащане на цялото количество преминала енергия през скрит регистър в СТИ, е получил отговор по реда на инстанционния контрол, а дадените от ВКС указания по тълкуването на закона са били съобразени при новото разглеждане на делото от въззивния съд, не може да се обоснове основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият формулиран въпрос: „Изискванията в разпоредбите на чл.58, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за измерванията, за определяне на лице за извършване на експертиза след получаване на искане за това и за описване в протокол от експертиза на всички използвани за нейното извършване еталони, оборудване, методи и условия, следва ли да се тълкуват като нормативни условия за признаване на доказателствена стойност на такъв протокол на официален писмен документ. Тези разпоредби представляват ли императивни правни норми, за точното прилагане на които въззивният съд е длъжен да следи служебно?", не покрива изискванията за поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не обуславя решаващите изводи на съда, постановил решение по съществото на спора. Според мотивите на решението, в случая, въззивният съд прави извод, въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. констатациите в заключения на вещите лица, а не само на установените обстоятелства в протокола на БИМ. Така формулираният въпрос, в този смисъл, не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсата на съдебна практика на Върховния касационен съд, само по себе си, не удовлетворява изискването по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, което според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Ето защо, когато се твърди, че даден въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респ., че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска, а при липсата на доводи в този смисъл не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите процесуалноправни въпроси: „За установяване дължимост на парична сума за електроенергия, претендирана от енергийно дружество с твърдение за формиране на сумата в резултат на неправомерно въздействие от потребителя върху средството за търговско измерване, необходимо ли е в производството енергийното дружество да докаже извършването на неправомерната намеса от потребителя, при условията на пълно доказване?" и „За установяване дължимост на парична сума за електроенергия необходимо ли е енергийното дружество да докаже наличието на потребление в действителния му размер за всеки период на доставка, от установен по делото конкретен начален момент?" не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Независимо че обуславят изхода на делото и волята на съда, тези въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебна практика на ВКС - напр.,решение № 50230/05.05.2023 г. по гр.д.№ 2315/2021 г., IV г.о., решение № 50271/21.02.2023 г. по гр.д.№ 4931/2021 г., IV г.о., решение № 117/06.07.2022 г. по гр.д.№ 4368/2021 г., III г.о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д.№ 3433/2020 г., IV г.о. и др., според които, за да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период. Това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, т.е. когато електроенергията е доставена до обекта и реално потребена от абоната, той дължи продажната цена. Даденото разрешение от въззивния съд не противоречи на цитираните решения на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Мотивите на въззивния съд по последния въпрос са съобразени изцяло и с практиката на ВКС, че когато предявеният иск е доказан по основание, той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането /арг. чл.162 ГПК/, като при това положение съдът следва служебно да установи каква част от отчетената енергия е било възможно да бъде реално доставена за съответния исков период. В същия смисъл са решение № 50015/07.02.2023г. по гр.д.№ 1771/2022г., IV г.о., решение № 117/06.07.2022 г. по гр.д.№ 4368/2021г., III г.о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д.№ 3433/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС, тъй като в случая въззивният съд е приел, че началният момент на неточното отчитане на реално доставената електроенергия съвпада с монтажа на електромера, предвид невъзможността да се установи колко е продължило софтуерното въздействие върху него, но е било възможно да се осъществи от този момент. Като приема, че цялото количество преминала електрическа енергия е възможно да бъде потребено през исковия период; при монтажа СТИ е било с нулеви показания, а измереното количество енергия не може да бъде манипулирано и след като е отчетено и реално доставено до обекта, въззивния съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС - напр. определение № 50174/20.03.2023 г. по гр.д.№ 3233/2022 г., IV г.о., в което се приема, че крайният клиент дължи заплащане на доставената ел.енергия и е без значение обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е началният момент на въздействие. Даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправните въпроси не противоречи на цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От „Електроразпределение Север" АД, чрез адвокат Б. Г. от АК-Шумен са поискани разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022 г., фактура и платежно нареждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение