Определение № 292 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2126/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. М.- Х. срещу решение № 3953/22.12.2022г. по т.д. 11853/2021г. по описа на СГС, ВО, II Г с-в, с което е потвърдено решение № 31009 от 03.02.2020г. по гр.д. № 15737/2018г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, с което по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е признато за установено, че длъжникът С. Л. М.- Х. дължи на кредитора „Евролийз ауто“ ЕАД сумите: 2310,26 лева - лизингови вноски по сключен помежду им договор за финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010г. за периода от м. април 2013г. до м. август 2013г., вкл.; сумата 2879,40 лева - незаплатени застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС" и застраховка „Гражданска отговорност"; сумата 985,32 лева - незаплатен на лизингодателя данък за МПС; сумата 70,00 лева - наложена с електронен фиш глоба; сумата 12,00 лева - такса за издаване на пълномощно, за които суми на 13.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 75657/2017г. на СРС, 36 състав, и са присъдени разноски поделото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, на актове от правото на ЕС и на практиката по приложението им. Ответникът по касация, „Мъни лийз“ ЕАД, с предходна търговска фирма „Евролийз ауто“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима. Предмет на разглеждане от въззивния съд, съобразно мотивите на съдебния акт, а и очертания с исковата молба от ищеца предмет на делото, са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за установяване, че длъжникът С. Л. М.- Х. дължи на кредитора „Евролийз ауто“ ЕАД сумите: 2310,26 лева - лизингови вноски по сключен помежду им договор за финансов лизинг № 01009704/001 от 20.12.2010г. за периода от м. април 2013г. до м. август 2013г., вкл.; сумата 2879,40 лева - незаплатени застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС" и застраховка „Гражданска отговорност"; сумата 985,32 лева - незаплатен на лизингодателя данък за МПС; сумата 70,00 лева - наложена с електронен фиш глоба; сумата 12,00 лева - такса за издаване на пълномощно, за които суми на 13.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 75657/2017г. на СРС, 36 състав. Всяка от гореочертаните парични претенции се основава на отделна група факти – дължими лизингови вноски; дължими премии по застраховка; дължим и неплатен данък; наложена с електронен фиш глоба; такса по договора за издаване на документ, и представлява отделен иск. Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела. По горните доводи на съда предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция са пет обективно кумулативно съединени искове с цена на всеки от исковете под 5 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, и постановеното по исковете въззивно решение не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба на С. Л. М.- Х. като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход право на разноски има ответникът по жалбата „Мъни лийз“ ЕАД. Доказва разноски в размер на сумата 1 693 лв. – платено адвокатско възнаграждение, което ще бъде присъдено с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение