Определение № 1032 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 631/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], чрез пълномощника й по делото юрк. М. Т., срещу определение №32 от 21.01.202 6г. по ч. гр. д. №26/2026г. по описа на Окръжен съд- Търговище, с което е била оставена без уважение частната жалба на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], против разпореждане № 3268 от 18.12.2025г., постановено по гр.д.№ 1914/2025 г. на Районен съд – Търговище, с което е върната на основание чл.130 от ГПК подадената от Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място] искова молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е невалидно, недопустимо и неправилно. Излага подробни доводи за неправилност на първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Иска отмяна на обжалваното въззивното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като в тази връзка са формулирани въпросите: 1. Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 от СК, съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, в хипотезите когато процедурата е започнала преди 31.12.2026 година? 2. Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 от СК по преписка, започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба №РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. С обжалваното определение, за да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на частната жалба на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място] против Определение №1518 от 14.11.2025г., постановено по гр.д. № 1914/2025 г. по описа на РС- Търговище, съдът е приел, че на жалбоподателя са били дадени указания да внесе в едноседмичен срок държавна такса по частната му жалба в размер на 15 лв. по сметка на Окръжен съд- Търговище, за изпълнението на които той не е представил по делото доказателства. След постановяване на разпореждането за връщане на частната му жалба същият е представил доказателства, че е внесъл в срок дължимата държавна такса по сметка на Районен съд- Търговище. Съдът е приел, че доколкото тези доказателства не са били представени своевременно в указания срок, то това е основание за връщане на частната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. Според настоящия състав на съда не са налице основанията на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение №1/2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС съдебното решение е нищожно в случаите на постановяването му от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е подписано от членовете на съдебния състав, ако не е в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. В случая такива пороци на обжалваното определение не са налице. То е постановено от законен състав на въззивния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата писмена форма, подписано е от членовете на съдебния състав и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически последователна. Ето защо същото не е вероятно нищожно и на това основание не може да бъде допуснато до касационен контрол. Определението не е вероятно недопустимо, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и няма процесуални пречки за неговото постановяване. Съдът се е произнесъл по редовна и допустима частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба. От мотивите на обжалваното определение не може да се заключи, че е очевидно неправилно. Този квалифициран порок е налице при наличието на видимо от съдържанието му тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв недостатък на определението в случая не се констатира, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване и на това основание. Формулираните от касатора в изложението въпроси, с които обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, не са от значение по делото, тъй като са свързани с допустимостта на исковата молба и с правилността на първоинстанционното определение за връщането й, по които въпроси въззивният съд не се е произнасял. Предвид горното и доколкото касаторът не е посочил въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, относим към предмета на обжалваното определение, то касационо обжалване на последното не може да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,