Определение № 62 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 353/2015 г.

С определение № 615 от 06.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 281 от 24.10.2014 г. по в.т.д. № 512/2014 г. на Апелативен съд – В.. С молба вх. № 2002 от 22.02.2016 г. /два дни преди насроченото публично съдебно заседание/ по делото е постъпила писмена молба от ответника по касация – [фирма], съставляваща искане за сезиране на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „За правопораждащият факт/фактически състав/, от който се поражда правоотношението за достъп до електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа по §1, т.15 от ДР на ЗЕ и съдебната отмяна на индивидуалния административен акт, с който са определени цените за достъп, води ли до отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за размяната на престациите между страните”. Искането е основано на твърдения, че е налице несъвпадащо казуално тълкуване на разпоредби на Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия: решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. и решения № 157 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 3018/2014 г. и № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о. /погрешно посочено в молбата с № 2614/2014 г./ Искането е поддържано в публичното съдебно заседание на 24.02.2016 г., като процесуалният пълномощник на ответника по касация е изложил и допълнителни съображения, както е видно от протокола. В същото съдебно заседание, след връчване на препис от посочената молба, процесуалният пълномощник на касатора е заявил становище за неоснователност на искането. С оглед тези процесуални действия на страните и късното постъпване на молбата, с определение от с.з. на 24.02.2016 г. настоящият съдебен състав е обявил на страните, че по искането ще се произнесе в едноседмичен срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о., след справка по посочените от ответника решения на ВКС по цитираните търговски дела, приема следното: По трите посочени търговски дела касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по единствения правен въпрос - за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. В първото постановено решение по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. на ВКС, след задълбочена преценка на приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, вкл. и на практика на ВАС по приложение на чл.177, ал.1, изр.2-ро АПК, е даден отговор на поставения в определението за допускане на касационно обжалване правен въпрос и той е в смисъл, че нормата на чл.195, ал.1 АПК урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. В същия смисъл са и отговорите на този правен въпрос, дадени в постановените решения по т.д. № 2611/2014 г. и т.д. № 3018/2014 г., ІІ т.о. на ВКС. Отговорите са ясно дадени в смисъл, че „влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие”. В допълнение към тези отговори съдебният състав на ІІ т.о. е изразил становище, че регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение от окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. В тълкувателната част на мотивите по посочените три търговски дела на отделни състави на ВКС, Търговска колегия, не се съдържа несъвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба, тъй като не е обективирано противоречие между отговорите на идентичния правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване на съответните въззивни решения. Липсата на противоречиво разрешен правен въпрос в постановените по чл.290 ГПК решения, задължителни в тълкувателната си част само за долустоящите на ВКС съдилища, препятства приложението на чл.292 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в ТР №2/2010 г. от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото определение не се дължи произнасяне по твърденията на ответника по касация за „принципно различно разрешение на въпроса за правопораждащия фактически състав на задължението за плащане на цената за достъп до мрежата” в мотивите на цитираните дела на ВКС, тъй като тези твърдения не касаят тълкувателните мотиви по поставения правен въпрос, а казуалната част на мотивите. Предвид изложеното, искането за сезиране на ОСГТК за постановяване на тълкувателно решение по формулирани в искането въпроси, съответно за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл.292 ГПК, следва да се остави без уважение. Поради това не се налага и отмяна на определението от с.з. на 24.02.2016 г. за даване на ход по същество по настоящото дело Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение