Определение № 888 от 07.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 6500/6.VІІ.2010 г. на „Д.” ООД - С, подадена чрез управителя на дружеството, против разпореждането на С., ТК, 3-ти с-в от датата 3 юни 2010 г., постановено по ч. гр. дело № 3192/09 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната частната касационна жалба на този търговец срещу постановеното по същото дело определение № 34 от дата 7.ХІ.2009 г., поради това, че в дадения му срок той не е представил към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане в нарушение на процесуалния закон, предвид липсата на мотиви към същото. Като инвокира доводи, че върнатата частна жалба била насочена срещу определение на С., „допускащо обезпечение на иск” и затова следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК, която не препращала към изискването по чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне и на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, дружеството частен жалбоподател претендира отменяването на този съдебен акт на С. и даване ход на върнатата негова частна касационна жалба пред настоящия състав на ВКС. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Д. К. Б. от Кр В. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното от търговеца разпореждане на С. по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред С., частната жалба на „Д.” ООД - С по чл. 286, ал. 2 ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази жалба е неоснователна. Съгласно чл. 130, ал. 2 от закона за съдебната власт тълкувателните решения на ВКС се ползват със задължителна сила за всички останали съдилища в Р.. След постановяване на атакуваното разпореждане на С. е било прието от ОСГТК на ВКС ТР № 1/21.VІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г., което е в смисъл, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска „или молбата за обезпечение е оставена без уважение”, не подлежи на касационно обжалване. Следователно до процесуалния резултат, обективиран в атакуваното разпореждане на С. от 3 юни 2010 г., би се стигнало и ако той бе дал ход на частната касационна жалба на търговеца, постъпила срещу въззивното определение № 34 от датата 7.І.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 3192/09 г. Ето защо настоящата частна жалба на „Д.” ООД – С ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение