Определение № 575 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Метал-Р“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2708 от 05.12.2019 г. по т.д. № 2169/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 440 от 07.03.2019 г. по т.д. № 2670/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав за: обявяване неплатежоспособността на „Метал-Р“ ЕООД с начална дата 31.12.2016 г.; откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1 ТЗ; обявяване в несъстоятелност; прекратяване дейността на предприятието на „Метал-Р“ ЕООД, обща възбрана и запор върху имуществото му и спиране на производството по несъстоятелност. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за отмяната му. Твърди, че съдът не е изложил мотиви, въз основа на цялостен анализ на събрани по делото доказателства, вкл. и на приетата във въззивното производство икономическа експертиза, която е доказала липса на трайни финансови затруднения за дружеството и тенденция за нарастване на коефициентите на обща ликвидност през периода 01.01.2018 г. – 30.09.2019 г., който към последната дата вече е 1.21. Според касатора, съдът неправилно не е зачел тази експертиза, дадена в два варианта - по балансови данни и след анализ на активите и пасивите на дружеството. Твърди се немотивираност на извода на САС за нередовно водене на счетоводните книги на дружеството – длъжник, с позоваване на отговора на въпрос № 8, който касае редовността на търговските книги, счетен от в.л. извън неговата компетентност. Касаторът сочи, че макар съдът да е отразил извършените от длъжника плащания към кредитори през изследвания период, значително надхвърлящи задълженията към молителя, те не са зачетени при преценката доколко е налице трайна неплатежоспособност. Касаторът твърди и непълнота на доклада по делото, неотстранена от въззивната инстанция. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси - относно задължението на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл.146 ГПК; за процесуалните задължения на въззивната инстанция да обсъди всички наведени оплаквания срещу първоинстанционното решение и да прецени всички доказателства по делото и дали е възможно решението да бъде мотивирано въз основа на неизследвано и недоказано обстоятелство. Като значими за изхода на делото са формулирани и следните материалноправни въпроси: 1. Какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производство по несъстоятелност; 2. Допустимо ли е въвеждането на допълнителен елемент към фактическия състав на неплатежоспособността, а именно – как е водено счетоводството на длъжника и следва ли този нов елемент да мотивира съда при постановяване на неплатежоспособност. За обосноваване на първия допълнителен селективен критерий касаторът сочи следните решения на ВКС: по т.д. № 915/2009 г., II т.о., по т.д. № 169/2010 г., II т.о., по т.д. № 1152/2011 г. по т.д. № 983/2011 г., I т.о., по т.д. № 1453/2013 г., по т.д. № 685/2012 г., по т.д. № 384/2016 г., II т.о., по т.д. № 1565/2014 г., по т.д. № 2572/2015 г., по т.д. № 1048/2017 г. и по т.д. № 200/2008 г., I т.о. Налице е позоваване и на две решения на САС, които не попадат в обхвата на предвидените в ГПК допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК /в сега действащата редакция, приложима към настоящото касационно производство/, поради което не следва да се обсъждат. От ответника по касация – „Пристанище Бургас“ ЕАД не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касационния жалбоподател, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.1 ТЗ. За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна следното: С влязло в сила на 05.11.2016 г. решение по т.д. № 342/2015 г. на Окръжен съд – Русе, „Метал-Р“ ЕООД е осъдено да заплати на „Пристанище Бургас“ ЕАД сумата 61 610.31 лв., от която: 53 587.45 лв. – главница, съставляваща неплатена цена по договор за услуги по обработка, съхранение и експедиция на товарите, както и 8022.86 лв. – обезщетение за забава; По образуваното изп.дело, на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.50, ал.4 ГПК, на 08.04.2017 г., като липсват данни за извършени плащания по това дело, при общ размер на дължими суми към 26.11.2018 г. – 89 277.70 лв. Констатирана е липса на собствени недвижими имоти на дружеството, предвид продажбата им през 2015 г., но при налични собствени 5 броя ППС – товарен автомобил, две полуремаркета и два влекача. Въззивният съд е възпроизвел част от констатациите и изводите на приетата пред СГС икономическа експертиза за периода 2014 – 2017 г. и становището на вещото лице, че след 31.12.2015 г. с краткотрайните си активи дружеството не е могло да погасява краткосрочните си задължения. Решаващият съдебен състав е обсъдил и заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието във въззивното производство в неговите два варианта, включващи и периоди след 01.01.2018 г. до края на м.септември 2019 г. Според изготвения от вещото лице Мария А. първи вариант – съгласно балансовите данни и данните от отчета за приходите и разходите на дружеството – длъжник, към 31.12.2018 г. краткосрочните задължения на дружеството незначително превишават краткотрайните му активи, а към 30.09.2019 г. показателите за обща и бърза ликвидност показват възможност на дружеството да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като към последната посочена дата показателите за финансова автономност са над референтните стойности. Съдът е посочил, че според изготвения от вещото лице втори вариант на коефициентите на ликвидност и автономност, след извършени корекции на отделни позиции от актива и пасива на ответното дружество, вкл. и елиминиране на счетоводните записвания, касаещи вземания на „Метал-Р“ ЕООД към „Пристанище Бургас“ ЕАД: към 31.12.2018 г. длъжникът не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси изцяло краткосрочните си задължения, а към 30.09.2019 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност показват възможност на дружеството да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като към последната дата показателите за финансова автономност са над референтните стойности. От правна страна САС е приел, че са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Метал-Р“ ЕООД, т.к. молителят се легитимира като кредитор на парично вземане, произтичащо от търговска сделка – договор за пристанищни услуги от 21.02.2014 г., което вземане е установено с влязло в сила решение на ОС-Русе. Вземането е останало неудовлетворено за период, надхвърлящ изискуемия от чл.608, ал.4 ТЗ период от 6 месеца. Решаващият състав се е позовал и на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, като е приел за установено, че длъжникът е преустановил плащанията към „Пристанище Бургас“ ЕАД на 12.05.2014 г. Изведен е извод, че тези презумпции не са оборени от длъжника и не е доказано по несъмнен начин, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка. Споделени са мотивите на първата инстанция относно финансово-икономическото състояние на „Метал-Р” ЕООД, като е прието, че крайните изводи на СГС не могат да се променят въз основа на приетото във въззивното производство заключение на съдебно-икономическата експертиза. Решаващите изводи на въззивната инстанция са основани и на липсата на категоричен отговор на вещото лице относно редовността на счетоводните книги /отговор на въпрос № 8 от приетата във въззивното производство експертиза/, възприети обаче като нередовни, въз основа на констатациите на в.л. за: неправилно включване в баланса на дълготрайни материални активи, с каквито дружеството не разполага, неправилно включване на спорно вземане към „Пристанище Бургас“ ЕАД в активите на длъжника и неправилно осчетоводяване на разходи за бъдещи периоди. Според САС, тези констатации сочат на нередовност на счетоводните книги на длъжника и водят до изменения на имущественото и финансовото му състояние, както и на финансовите резултати от дейността му, съответно до тяхното невярно представяне, поради което и определените коефициенти на обща и бърза ликвидност към 30.09.2019 г. и останалите показатели относно рентабилност и финанасова автономност не установяват, при условие на пълно главно доказване, наличието на предпоставки на чл.631 ТЗ. Апелативният съд е възприел за правилен изводът на първата инстанция относно началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2016 г., като е препратил към мотивите, съгл. чл.272 ГПК. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: За неустановени следва да се счетат поддържаните самостоятелни основания по чл.280, ал.2, предл.второ и предл.трето ГПК. По делото липсват данни въззивното решение да е постановено при нарушаване на процесуални норми, свързани с изискванията за допустимост на съдебния акт, поради което не би могъл да се изведе извод за вероятност да е налице такъв порок и съответно – за необходимост от констатирането му при произнасяне по реда на чл.293, ал.4, във вр. чл.281, т.2 ГПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател за очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, установим само въз основа на мотивите към решението, без да е необходима преценка за обоснованост, или извършване на проверка за съответствие на правните изводи на съда с материалния закон, или преценка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Очевидно неправилен би бил съдебен акт при прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, при прилагане на отменена правна норма, или при формирани изводи в явно противоречие с правилата на формалната логика. Според горните критерии, въззивното решение не би могло да се квалифицира като очевидно неправилно. Процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, след като прецени всички релевантни факти и доказателствата по делото, като обсъди доводите и възраженията на страните, вкл. и оплакванията във въззивната жалба, са пряко съотносими към правилността на съдебния акт. Поради това, произнасянето по тях не попада в обхвата на селективното производство. Процесуалноправният въпрос, основан на задължението на въззивната инстанция да отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, не е обуславящ, а от друга страна, във въззивната жалба на ответника /сега касатор/ не са въведени изрични оплаквания и доводи, основани на допуснати от СГС нарушения по чл.146 ГПК. Предвид обективираната в решението правна воля на съда във връзка с оборимите презумпции за неплатежоспособност по чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ и необходимостта в тези случаи от изясняване на обективното финансово-икономическо състояние на търговеца, формулираният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос: за значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност, удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение по този правен въпрос, с разрешенията, дадени в част от съдебните актове на ВКС, на които се позовава дружеството – касатор: решение по т.д. № 685/2012 г. и решение по т.д. № 284/2016 г./ неточно посочено от касатора като т.д. № 384/2016 г., но при съвпадащи номер и дата на решението/ на II т.о. и решение по т.д. № 1048/2017 г., I т.о. По последните два въпроса от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които са некоректно формулирани /т.к. въззивният съд не е извел извод, че нередовното водене на счетоводството на длъжника съставлява „допълнителен елемент” от фактическия състав на несъстоятелността/ се дължи произнасяне при преценка на поддържаните в жалбата касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл следва да се има предвид разграничението между основанията за достъп до касация от основанията за неправилност на въззивния съдебен акт, разяснени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което не е отчетено от касатора при поставяне на тези два въпроса. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение