Определение № 582 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. М. Ш. против решение № 21 /06.07.2021 г. по в. гр. дело № 216 /2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.5, ал.2 ЗЛС жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение. Насрещната страна В. М. Ш. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Апелативна прокуратура– Пловдив не е подала отговор и не е изразила становище по касационната жалба и по въззивното решение. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение по неоценяем иск, който подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.5 ЗЛС. Въз основа на приети в първоинстанционното производство единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи в ъззивният съд е приел за безпротиворечиво установено, че ответникът страда от психично заболяване – шизофрения параноидна форма – афективно халюцинаторно параноиден синдром с давност 25 години, която протичала епизодично с прогресиращ дефицит. Заболяването се е влошило през последните шест години, като ответникът ежегодно е хоспитализиран, при това неколкократно в рамките на всяка година. Съдът е обсъдил отделни установени постъпки на ответника – прояви на агресия и насилие. Агресивното поведение е поддържано и при хоспитализациите спрямо другите пациенти. Въззивният съд е приел за установено, че ответникът е безкритичен към заболяването си, което е основен белег на психично болните, поради което не провежда поддържащо лечение (също характерно а тях) и това е причината за хроничния ход на заболяването и неговото обостряне и влошаване. Както и че ответникът злоупотребява с алкохол. Периодите на обостряне се характеризират с агресивно поведение. Болестта е довела до емоционално-волева промяна на личността, която прави податлив на внушения. Страда от обсесии. Налудната продукция е довела до враждебни настроения спрямо най-близките му роднини и съседи. Към момента на експертизите е в ремисия и привидно нормално, но при липсата на поддържащо лечение обострянията на болестта са внезапни и високо интензивни. Според експертите ответникът не може да се грижи за своите интереси, тъй като не защитава най-важния си такъв – своето здраве. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и установеното при изслушване на ответника въззивният съд е приел за установени и двата критерия за поставяне под запрещение: медицински и юридически. Медицинският критерий се изразява в това, че ответникът страда от дългогодишно, тежко, хронично и прогресиращо душевно заболяване- параноидна шизофрения, съпътствана от вредна употреба на алкохол. Юридическият критерий - въпреки, че заболяването не е повлияло негативно на способността на ответника да се грижи за икономическите и финансовите си интереси. Ответникът притежава множество недвижими имоти, които отдава под наем, издържа се сам и не разхищава своето имущество. Но грижата за своите работи, по смисъла на юридическия критерий, включва още и грижа за собственото здраве – физическо и психическо, както и за дължимото социално поведение – отношение към обществото и спазване на установения в него ред. Като е възприел заключенията на извършените единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи, въззивният съд е приел, че липсата на критичност към собственото заболяване, множеството хоспитализации и злоупотребата с алкохол, налагат извода, че ответникът не е в състояние да се грижи за собственото си здраве и да защитава своите интереси. Той няма осъзнати представи за дължимото поведение по отношение на собственото си заболяване. Неглижира го, безкритичен е към него, отрича го, не провежда необходимото системно поддържащо лечение. Следователно той не е в състояние да се грижи за собственото си здраве. Налице е и злоупотреба с алкохол. Ответникът проявява агресия по отношение на най-близките си и в обществото. Социалното му поведение е напълно неприемливо, ответникът не може да контролира емоциите и действията си и да се държи нормално в обществото. Така съдът е приел, че кумулативно са налице и двата критерия на чл.5, ал.1 ЗЛС. Въззивният съд е приел, че постановените от наказателен съд откази за настаняване на ответника за принудително лечение по Закона за здравето не обосновават извод в противна насока. И че не са представени доказателства за злоупотреба с право от страна на ищеца чрез предявяването на иска с цели лично облагодетелстване. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Но жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, по който да твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с конкретен съдебен акт на ВКС и ВС. Вместо това навежда доводи за неправилност на правните изводи на въззивния съд за наличието на второто изискване за поставяне на ответника под запрещение – невъзможността му да се грижи за своите работи. Тези доводи са за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл.281 ГПК, те се различават от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото производство, което се изчерпва с установяването на наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото с т.1 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид гореизложеното, не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Относно основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят извежда следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да назначи нова СМЕ, както и да изиска актуални медицински документи за здравословното състояние на ответника, при наличие на СМЕ по производства по Закона за здравето, които последват по време приетите по делото такива и които им противоречат? Допустимо ли е съдебно решение, с което ответникът се поставя под запрещение, при положение, че съдът не е уважил исканията му за събиране на актуалната (последната) медицинска документация за състоянието му? Може ли да се постави под запрещение лице, което не е настанено за принудително лечение от наказателен съд по Закона за здравето поради прекратяване на производството от съда и /или отказ на съда да уважи искането на прокуратурата в хода на производството пред гражданския съд поставянето му под запрещение? Възможността на ответника да отдава свои имоти под наем, да плаща данъци, да поддържа имотите си, да наема адвокат, да заплаща СМЕ, както и да живее сам изпълва ли съдържанието на юридическия критерий, тоест означава ли, че същият може да се грижи за своите работи или означава, че не може? Както основателно е посочил ответникът в касационното производство, жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на което се е позовал, така, както е предвидено в т.4 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла (се нуждае от осъвременяване); нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото. В своето решение въззивният съд не е обсъждал съставената в друго съдебно производство - за принудително лечение по Закона за здравето съдебно-медицинска експертиза, тъй като тя не е била приета като доказателство по делото. Съдът, в съответствие с установената съдебна практика, е обсъждал и основал решението си на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, които са изготвени въз основа на събраните по делото доказателства и наличната медицинска документация. Както беше посочено за мотивите на въззивния съд, по делото са били извършени две съдебно-психиатрични експертизи (единична и тройна), за които въззивният съд е приел, че са непротиворечиви и съдържат заключението, че ответникът не може да се грижи за своите работи. Въззивният съд е обсъдил и представените по делото протоколи от съдебните дела за задължително настаняване и лечение по Закона за здравето, но е приел, че отразеното в тях не обосновава извод за липсата на юридическия критерий за поставяне под запрещение. Втория въпрос не е правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, а представлява довод за наличието на порок в постановеното решение, предвиден в чл.281, т.2 ГПК - недопустимост, който не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Но доколкото вероятността за недопустимост е предвидена и като основание за допускане на касационно обжалване в чл.280,ал.2 ГПК, следва да се отбележи, че няма съмнение за допустимостта на въззивното решение. А отделно от това, че съдебно-медицинските експертизи, изготвени в хода на производството, представляват медицински заключения за актуалното здравословно състояние на ответника. Третият въпрос е обуславящ, доколкото въззивният съд е разгледал такъв довод за неоснователност на иска и го е приел за неоснователен. Както беше посочено, въззивният съд е обсъдил в своите мотиви представените по делото протоколи от съдебните дела за задължително настаняване и лечение по Закона за здравето, с които е било отказано принудително настаняване на ответника за принудително лечение по ЗЗ, като е приел, че същите не обосновават извод за липса на юридическия критерий на чл.5, ал.1 ЗЛС. Тези изводи на въззивният съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. Тезата на жалбоподателя, на която е основан правният въпрос, не се основава на правна норма, която да обвързва гражданския съд по иска за поставяне под запрещение с приетото в решение, постановено по дело по искане за настаняване на принудително лечение по Закона за здравето. Към това може да се добави, че тази теза противоречи на твърдението (признанието) в касационната жалба (на процесуалния представител – адвокат на жалбоподателя), че въззивният съд правилно е приел, че е душевно болен и изпълва медицинския критерий за поставяне под запрещение. Както и че предпоставките за поставяне под запрещение (по чл.5 ЗЛС) и тези за задължително настаняване и лечение (по чл.155 ЗЗ) са различни. Неспособността на лицето да се грижи за своите работи не е предвидено като предпоставка за задължително настаняване и лечение, а имено това е спорният въпрос по делото. Последният поставен въпрос не е обуславящ, доколкото както беше посочено въззивният съд е приел, че тези способности са налице, но грижата за своите работи, по смисъла на юридическия критерий, включва още и грижа за собственото здраве – физическо и психическо, както и за дължимото социално поведение – отношение към обществото и спазване на установения в него ред, но по делото е установено, че ответникът не е в състояние да се грижи за собственото си здраве и да защитава своите интереси, социалното му поведение е напълно неприемливо (агресивно) и той не може да контролира емоциите и действията си и да се държи нормално в обществото. Жалбоподателят твърди наличие и на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Ответникът по касационна жалба не претендира разноски и не е представил доказателства да е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът