Определение № 391 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 668/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. А., чрез адв. К. С., срещу определение № 4413/25.11.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 2286/2022 г. на Окръжен съд- Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение № 260631/20.07.2022г. по гр.д. № 12014/2019г. на Районен съд- Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което в тежест на Г. В. А. са възложени разноски в полза на ответницата по обратния иск С. Д. К.-Д., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК с мотива, че производството по главния иск е прекратено. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна. Сочи се, че А.- ответник в първоинстанционното производство упражнила процесуалните си права, чрез привличане на трето лице -помагач, предявявайки срешу това лице обратен иск. След проведено открито съдебно заседание, в хода на процеса, съдът служебно констатирал, че ищецът по главния иск няма правен интерес и е прекратил производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията по главния иск - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право, респ. липсва и произнасяне по евентуалния обратен иск. Според касатора, след като съдът първоначално е приел исковете за допустими, но впоследствие е променил това свое виждане и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, без да се произнася по спорното материално право, респ. без да е разгледал и обратния иск, по причина поради която ответника по главния иск не отговаря, то не следва и ищецът по обратния иск да понесе отговорността за разноски по отношение на ответника по обратния иск. Твърди се също, че определението за прекратяване на производството по главния иск е обжалвано и в случай, че същото бъде отменено и в хода на производството съдът намери, че главният иск е основателен, то тогава би се дължала преценка дали третото лице помагач и ответник по обратния иск с поведението си е бил причина за предявяване на обратния иск, но съдът вече ще е присъдил направените от него разноски, независимо от преценката. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1.В случай, че е предявен обратен иск срещу привлечена подпомагаща страна, чието разглеждане зависи винаги от произнасянето по главния в производството иск и в хода на делото главният иск е прекратен поради недопустимост, в чия тежест следва да се възложат разноските, направени от ответника по обратния иск - в тежест на ответника по главния иск или на ищеца по главния иск, при положение, че обратния иск не е разглеждан, не е приеман за недопустим и не е прекратяван? и 2. В случай, че е предявен обратен иск, чието разглеждане зависи винаги от произнасянето по главния в производството иск и в хода на делото главният иск е прекратен поради недопустимост, коя страна в това производство следва да се приеме, че с поведението си е дала повод за завеждане на обратния иск срещу подпомагаща страна? Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен от С. Г. С. против Г. В. А., иск за прогласяване недействителността на проведената по изп.д. № 20117180400588 на ЧСИ С. К.- Д. публична продан, на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК, и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Г. В. А. не е собственик на спорния имот. Ответникът Г. В. А. предявила срещу С. Д. К.- Д. обратен иск за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразните действия на ЧСИ в размер на 19345 лв., платени по изп.д. № 20117180400588 по описа на същия ЧСИ. Посочено е, че поради оттегляне на иска за недействителност на публичната продан от страна на ищцата С. Г. С., и след като е приел, че отрицателният установителен иск за собственост е недопустим, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и не се е произнесъл по обратния иск на А. срещу третото лице помагач - С. Д. К.- Д., приет за съвместно разглеждане. Тъй като ответникът по обратния иск претендирал за присъждане на разноски, първоинстанционния съд е осъдил Г. А. да заплати такива на С. Д. К.-Д. в размер на 1200 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния обратен иск, когато евентуалният иск не е разгледан. Според съда правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Ответникът по обратния иск, като участник в производството, извършвал процесуални действия, по които заплащал разноски, включително и за адвокатска защита и процесуалните му права следвало да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното: Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос се свеждат до следния конкретизиран от съда въпрос: присъждат ли се на ответника по обратния иск направените от него разноски в случаите, в които предявения срещу него иск не е разгледан поради прекратяване на производството по главния иск и върху кого следва да бъде възложена отговорността за направените от него разноски. Настоящият състав намира, че по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, което изключва наличието на соченото от частния касатор селективно основание. Отговорът на въпроса произтича от определение № 724/15.12.2015 год. на по т.д. № 1280/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието, че когато третото лице помагач е и ответник по обратен иск, то той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК – при отхвърляне на този иск и при прекратяване на производството по същия. Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния иск/, по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск /оставяне без разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК. Отговорността за направените от него разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен иск. Въззивното определение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, тъй като същия не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното определение въззивния съд не е правил извод, коя страна в производството с поведението си е дала повод за завеждане на обратния иск срещу подпомагаща страна, когато в хода на делото главният иск е прекратен поради недопустимост. Приетото от въззивния съд е, че по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния обратен иск, когато евентуалният иск не е разгледан, а процесуалните права на този ответник следва да са приравнени с тези на ответник, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата С. Д. К.-Д. разноски в размер 400 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на жалбата, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 400 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение