Определение № 408 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Е. Д., А. И. Д., М. А. С., Ф. А. Д. и Д. А. Д., всички чрез адв. Н. М. против решение № 144/14.07.2011 г. по в. гр.дело № 294/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 141/12.05.2011 г. по гр. дело № 502/2010 г. на Девинския районен съд. С последното е признато по предявен установителен иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК от ответника по жалбата Д. А. Д. против жалбоподателите, че ищецът е съсобственик при равни права с ответниците – ½ ид.част – за ищеца и ½ ид.част за всички ответници на недвижимия имот – застроено и незастроено дворно място, пл. № *, кв.*по плана на [населено място] с площ от 497 кв.м. ведно с находящата се в имота стопанска сграда. Жалбоподателите поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като съдът се произнесъл свръхпетитум за имот с по-голяма площ и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба се посочени правни въпроси, решени според жалбоподателите при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. А. Д., чрез адв. Р. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение Смолянския окръжен съд, като въззивна инстанция се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателите, че ответникът по жалбата Д. А. Д. е съсобственик на недвижимия имот застроено и незастроено дворно място, пл. № *, кв.*по плана на [населено място] с площ от 497 кв.м. ведно с находящата се в имота стопанска сграда при части от съсобствеността – ½ ид.част за ответника по жалбата и 1/2 ид.част за всички жалбоподатели. Според разпоредбите на чл.69, ал.1,т.2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху недвижим имот се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложената на л. 32 от първоинстанционното гр.дело № 502/2010 г. на Девинския районен съд Удостоверение за данъчна оценка изх. № 850/14.12.2010 г., издадено от [община] данъчната оценка на процесния имот земя и сгради е общо в размер на сумата – 4533.20 лв. Заявения обем право на собственост от жалбоподателя е ½ ид.част от процесния имот – терен и сгради. Следователно предявения положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот е с цена на иска в размер на сумата 2266.70 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Към касационната жалба е приложена експертна пазарна оценка на процесния имот, според която пазарната му стойност е в размер на сумата 9300 лв. – земя и сгради. Съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се обсъжда, тъй като меродавна е данъчната оценка, приложена към първоинстанционното дело с исковата молба, която е приета от съда, не е оспорена от жалбоподателите-ответници и съобразно същата е заплатена държавна такса от ищеца. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 400 лв. разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о