Определение № 396 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5386/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М.... против решение № 176/12.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 176/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.250 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска, както и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава, на основание чл.86 ЗЗД. Съдът е приел, че настоящият случай не е налице сключен договор за влог между страните. Прието е, че в хода на развило се административно наказателно производство на нарушителя е оставено на отговорно пазене стоката- предмет на нарушението на основание чл.46, ал.3 от ЗАНН съгласно протокол №176/29.03.2010 г., като по силата на цитирания протокол за ответника възниква задължение да пази вещта и да я върне, но това задължение не произтича от сключен договор за влог между страните, а по силата на акта на митническите служители. Наличието на съгласие от страна на ответника стоката да остане при него на отговорно пазене до приключване на административно- наказателното производство не води до сключването на договор за влог, поради което не може да бъде ангажирана неговата отговорност на заявеното от жалбоподателя договорно основание. Съдът е приел, че неизпълнението на задължението на пазача да пази и върне вещта обуславя ангажиране на отговорността му, но на друго основание, а не на заявеното от жалбоподателя в исковата молба и поддържано от него във въззивната жалба, като липсата на сключен договор между страните изключва възможността отговорността на ответника да бъде ангажирана по реда на чл.79 от ЗЗД, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е разрешаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочения правен въпрос е, с приемо-предавателния протокол, съставен от митнически служители и въз основа на който определена стока е предадена на лице за отговорно пазене, с негово съгласие и със задължението да я пази и върне, създават ли се правоотношения като по договор за влог, предвид разпоредбата на чл.250 ЗЗД. Представени са решения на съдилища, влезли в сила, с които е прието, че при горния правен въпрос е налице правоотношение, приравнено на договор за влог, като различното разрешение, дадено от въззивния съд в настоящия случай, води до извод за наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 283,23 лева. Водим от горното, състава на ВКС