Определение № 3972 от 29.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 872/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. С., чрез процесуалния й представител адвокат Н. Т., срещу решение №1061 от 25.09.2023г. по в.гр.д.№1138/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна, с което е отменено решение №260257 от 29.04.2023година, постановено по гр.дело№ 3932/2019г. на ВРС в частта, с която са били отхвърлени исковите претенции по чл.108 от ЗС от ищците Л. Е. Г., ЕГН [ЕГН] и С. К. К., ЕГН [ЕГН] - починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К. К. И., ЕГН [ЕГН] и И. К. И., ЕГН [ЕГН], против ответницата В. Г. С., ЕГН [ЕГН], ревандикационен иск за:

• приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния имот, а именно: дворно място от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *по КККР на [населено място] с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в [населено място][жк], [улица], като всяка една от тях притежава по 1/2 ид.ч. на основание наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на 28.06.1984 г. и В. Ц. Г., поч. на 21.06.2003г., при квота на по 1/2 ид.ч. за всяка ищца, а в условията на евентуалност по 1/3 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство от общите праводатели на ищците - К. Я. К., поч. на 28.06.1984 г.и В. Ц. Г., поч. на 21.06.2003г. и И. К. Я., починал на 29.06.2018 година, при квота на по 1/3 ид.ч. за всяка ищца;

• осъждане на ответницата В. Г. С. [ЕГН] да предаде на ищците владението върху целия процесен имот описан по-горе, а в условията на евентуалност да предаде на ищците владението на общо 2/3идеални части от същия, на основание чл.108 ЗС, като вместо това е:

• приел за установено по отношение на ответницата В. Г. С., ЕГН [ЕГН], че ищците Л. Е. Г., ЕГН [ЕГН] и С. К. К., ЕГН [ЕГН] - починала в процеса и заместена на осн. чл.227 ГПК от правоприемниците си К. К. И., ЕГН [ЕГН] и И. К. И., ЕГН [ЕГН], са собственици на процесния имот, а именно: дворно място от 305 кв.м с идентификатор № *, ведно с построената в него едноетажна - еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м, с идентификатор № *по КККР на [населено място] с граници: идентификатори № *, *, *и *, находящ се в [населено място][жк], [улица], при квоти по 1/3ид.ч. за всяка;

• осъдил ответницата В. Г. С. ЕГН [ЕГН] да предаде на ищците владението върху общо 2/3 идеални части от описания имот;

• отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК к.н.а. №183, том.1, рег.№ 8270, дело № 143/2018 година, с които покойния И. К. Я., починал на 29.06.2018г. е бил признат за едноличен собственик на процесния имот, за правата над 1/3 идеална част.

Въззивният съд е констатирал в диспозитива на решението, че в останалата част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.1 и 2 от ГПК.

По отношение на нищожността и недопустимостта на обжалваното решение се навеждат следните доводи:

• Волята на съда е абсолютно неразбираема, тъй като тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването - в конкретния случай не може да се установи дали съдът е приел, че собственик на процесния имот е ищеца или ответника; съдът е приел, че всеки един от ищците е собственик на по 1/3 ид.ч. от имота, но е постановил ответницата да предаде владението върху 2/3ид.ч. от същия – ищците са трима, и ако всеки един от тях притежава по 1/3ид.ч., то това означава, че имотът не е съсобствен между тях и насрещната страна;

• налице е произнасяне свръхпетитум, тъй като първончално ответниците по делото са били двама, което означава, че всеки един от тях трябва да предаде владението върху 1/2 ид.ч. от имота.Единият от ответниците е починал, на негово място не са били конституирани като страна наследници му по закон или завещание, което означава, че е следвало да поискано изменение на иска като претенцията бъде насочена само срещу ответницата С.;

• ако съдът не приеме доводът, че решението е недопустимо поради изложеното по-горе, то се претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на съда са в противоречие с т.9 от ППВС№1/85г. и на тричленни състави на ВКС, в които се приема,че съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца материално субективно право само в онези рамки и по начин, посочен в исковата молба;

• частичната отмяна на издадения в полза на праводателя на ответницата констативен нотариален акт е недопустима, тъй като това предполага участието на това лице като главна страна по иск за собственост относно спорния имот.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответниците по касация Л. Г., К. И. и И. И. са депозирали отговор на подадената жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се оспорва жалбата като неоснователна.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представените по делото доказателства се установява,че лицето Г. С. Д. е придобил на публична продан празно дворно място в кв.***по плана на кв.А. на [населено място] от 409 кв.м.

С ръкописен договор от 09 юли 1956 година Г. Д. е продал същия имот на К. Я. К. за сумата от 3000 лева, а с нотариално заверена декларация Г.Д. е дал последващо съгласие на К. Я. К. да построи къща в имота.

По делото е представено удостоверение за наследници, от съдържанието на което се установява, че К. Я. К., ЕГН [ЕГН] е починал на 28.06.1984г. и е оставил за наследници по закон: 1/В. Ц. К., ЕГН[ЕИК]– съпруга, починала на 21.6.2003година; 2/Е. К. Я., ЕГН [ЕГН] – син, починал на 16.5.1996година и оставил за наследник по закон ищцата Л. Е. Г., ЕГН [ЕГН] – дъщеря; 3/Ц. К. Я., ЕГН [ЕГН] – син, който е починал на 18.11.1990година, наследен от съпругата си М. Г. Г. ЕГН [ЕГН]; 4/И. К. Я. - син, починал през 2018г. и оставил за наследници по закон сестра си С. К. и племенницата си Л. Г.; 5/С. К. К. – дъщеря.

По делото са били представени следните доказателства: н.а. № 183 от 13.06.2018 година, по силата на които И. К. Я. е бил признат за собственик на процесния имот по наследствено правоприемство и давност; нотариално завещание № 1 том.1 от 30.03.2017 година по силата на което И. К. Я. е завещал на Н. И. Г. и В. Г. С. процесния имот; н.а. за собственост на недвижими имоти № 126, том ІІ, рег.№ 13049, дело № 257/2018 година, по силата на които В. С. и Н. Г. са били признати за съсобственици при равни квоти на процесния имот на базата на съставено в тяхна полза нотариално завещание; н.а. № 4 от 14.01.2019 година по силата на които Н. Г. продава на В. С. своята 1/ 2ид. част от процесния имот, но си запазва правото на доживотно ползване върху същата.

На страната на ищците са били разпитани свидетелите Н. и П., а на ответната свидетелите Б., П. и Г..Свидетелите Н. и П. сочат, че ищците са посещавали имота често, а С. е плащала данъци за имота.В този смисъл са показанията на свидетеля П..От друга страна свидетелите Б., П. и Г. излагат, че в имота е живеел само И. Я., че го е преустройвал и, че когато не бил в състояние сам да се обгрижва, тогава са му помагали В. и Н..В подобен смисъл са и показанията на свидетеля П..

Въззивният съд е приел, че при тези данни не може да се направи извода, че лицето И. Я. е променил субективното си отношение към процесната вещ и е започнал да я свои изцяло като своя.Нещо повече – също от свидетелските показания става ясно, че ищците по делото са посещавали имота, полагали са грижи за този имот, по отношение на тях не е била демонстрирана по какъвто и да било начин промяната в субективното отношение на покойния И. Я..За придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл.69 от ЗС /в тези случаи/ не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.Ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици.Действията за попълване на кадастъра с новообразуван имот също не са такива действия.

Поради изложеното въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото си на собственост по наследство върху общо 2/3 идеална част от процесния имот – или по 1/3 за всеки от тях, а възражението за придобиването на тези идеални части по давност от ответника е неоснователно.Покойния И. Я. е могъл да прехвърли единствено своята 1/3 идеална част от имота, която е преминала в патримониума на В. С..

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според чл.280, ал.2 от ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Неоснователни са доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно решение.

Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидност.За да е валидно, решението трябва да е постановено от законен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, да е изготвено в писмена форма и подписано.Ако тези изисквания не са налице решението на съда е нищожно.От такъв порок ще страда акта на съда и в случаите, когато волята му не би могла да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост на решението.

Не е такъв процесния случай.Въззивният съд е изложил мотиви, че ищците по делото и праводателят на първоначалните ответници са наследници по закон на К. Я. К., ЕГН [ЕГН], починал на 28.06.1984г., който е притежавал приживе правото на собственост върху процесния имот.Предвид вида и степента на родствената връзка между общия наследодател, ищците Л. Е. Г., С. К. К. и лицето И. К. Я. – праводател на първоначалните ответници следва, че всеки един от тях е придобил по наследяване по 1/3 ид.ч. от имота, който е предмет на спора.В хода на процеса е починала ищцата С. К. и на нейно място са били конституирани наследниците й К. К. И. и И. К. И., които придобиват по наследяване нейната 1/3ид.ч. Непосочването в мотивите и диспозитива на решението, че ответницата следва да предаде на новоконституираните ищци владението върху 1/6ид.ч. от процесния имот, а общо 1/3ид.ч. не съставлява порок, който да обуслови нищожност на съдебния акт.Предоставената от съда защита е била в рамките на това, което първоначалните ищци са поискали.

Неоснователен е довода за недопустимост на решението, тъй като въззивният съд се е произнесъл в отклонение на диспозитивното начало. Предявени са субективно съединени искове по чл.108 от ЗС, което поставя в тежест на ищците да установят в условията на пълно доказване твърдението си, че притежават правото на собственост върху спорния имот на твърдяното придобивно основание, както и обстоятелството, че насрещната по делото страна владее или държи този имот.В исковата молба са били наведени фактически твърдения, с които е обоснована съвместната пасивна процесуалноправна легитимация на двамата ответници - В. С., придобила 1/2 ид.ч. от правото на собственост от имота по завещание, а останалата 1/2 ид.ч., въз основа на договор за покупко-продажба, сключена с другия ответник Н. Г. на 14.01.2019г.; Н. Г., който прехвърляйки на В.С. собствената си 1/2 ид.ч. от имота/също придобита по завещание/ си е запазил пожизнено правото на ползване върху тази част.В хода на производството пред първоинстанционния съд е починал ответника Н.Г. и производството е било прекратено по отношение на предявените срещу него искове, тъй като съдът е констатирал, че няма негови наследници, които да бъдат конституирани като страна в процеса/определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.Постъпила е молба от 07.08.2020г., в която ищците са отчели настъпилата смърт на един от съответниците и са заявили, че поддържат исковата си претенция само срещу В.С., тъй като учреденото в полза на другия ответник право на ползване се е погасило в полза на собственика на имота с факта на неговата смърт.Следва да се приеме, че с тази молба е уточнено по еднозначен начин, че претенцията за предаване владението върху целия имот е насочена само срещу ответницата С..

Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е налице противоречие между изводите на съда и посочената в изложението съдебна практика.Съдът се е произнесел по предмета на делото, очертан от фактическите твърдения на ищците и отправеното до съда искане.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отменен частично к.н.а., с който праводателят на първоначалните ответници е бил признат за собственик на процесния имот.

Според Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК: собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот.При уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява.С т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК се приема, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.В мотивите на това решение е посочено, че такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие.В процесния случай лицето И. К. Я. е бил признат за собственик по давност и наследство на процесния имот.Същият е починал и правото на собственост върху процесния имот е било придобито от първоначалните ответници въз основа на универсално нотариално завещание от 30.03.2017г.Последните в качеството на негови универсални правоприемници са пасивно легитимирани както по предявения иск за собственост, така и по искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на к.н.а.№183, н.д.№143/2018г. на нотариус К.И..

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение