Определение № 97 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2013 г.

Образувано е по молба на М. Д. Д. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК на определение № 761/19.11.2012 г по ч.гр.дело № 686/2012 г на ВКС, Трето отделение на Гражданска колегия, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1397 от 5.9.2012 г по ч.гр.дело № 996/12 г на Пловдивски апелативен съд. От данните по делото се установява следното: Гражданско дело № 42/2012 г по описа на Видински окръжен съд е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу К. А. М. и [фирма]-София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 000 лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 000 лв, претендирани солидарно.С исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. С определение от 20.1.2012 г това искане е оставено без уважение. С определение № 1397/5.9.2012 г по ч.гр.дело № 996/12 г, Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение подадената от М. Д. частна жалба вх.№ 437/8.2.12 г против определение от 20.1.12 г по гр.дело № 42/12 г по описа на Видински окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. С атакуваното определение, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, ВКС е приел, че касаторът не е формулирал процесуално-правен въпрос за допускане на касационно обжалване, поради което жалбата му не отговаря на критериите за селекция по чл.280 ал.1 от ГПК. На 18.12.12 г М. Д. Д. е подал молба за отмяна вх.№ на ВКС 12196 от 19.12.2012 г на определение № 761 от 19.11.12 г по ч.гр.дело № 686/12 г.В молбата за отмяна се сочи, че е налице основанието по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като при постановяване на съдебния акт е установено наличието на престъпно действие-участие в състава на съдия Д. Д. срещу когото молителя е предявил на 11.6.12 г искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Върховен касационен съд, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 от ГПК могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията и някои определения на съда, постановени в исковия процес, при които разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право.Разглежданият случай не е такъв. Атакуваното определение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос и не касае материалното правоотношение между страните. Ето защо, това определение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение