Определение № 735 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х. срещу решение №.127/7.02.23 по г.д.№.2615/22 на ОС Варна, Vс., с което е потвърдено реш.№.2950/4.10.22 по г.д.№.16343/21 на РС Варна, ХVІІс., за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на „Електроразпределение Север“АД 7260,74лв. служебно начислена цена на електроенергия по фактура №.[ЕГН]/9.09.20 за периода 22.09.17-26.08.20 и 669,59лв. лихви за периода 21.09.20-19.08.21, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.21, до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №.4598/1.09.21 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д.№.12633/21 на РС Варна, ХVІІс., ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение са проследени фактите, свързани с отношенията между страните, възникнали по повод подадено от ответника заявление за достъп и пренос на еленергия, в това число извършената на 26.08.20г. техническа проверка на СТИ, съставения констативен протокол /в който е отразено, че са налице показания в невизуализираната тарифа 1.8.3., СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза, като на негово място е поставено ново/ и фактура за корекционна сума предвид констатациите в същия; отразени са и показанията на разпитаните свидетели, участвали в проверката, заключението на техническата експертиза и данните от събраните писмени доказателства. От правна страна е прието, че основателността на предявения иск е предпоставена от наличието на валидна облигационна връзка между страните с предмет продажба на ел. енергия и законосъобразно проведена корекционна процедура. В процесния случай е безспорно, че ответникът е потребител на ел.енергия по смисъла на Общите условия за обект, находящ се в [населено място], общ.Д. Ч., както и че обектът е присъединен към електропреносната мрежа. По отношение корекционната процедура страните са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязло в законна сила решение, постановено по гр.д.№.13546/20 на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Х. Г. Х. срещу „Електроразпределение Север“АД отрицателен установителен иск за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1000лв., представляваща частичен иск от общо 7260,74лв., начислена с фактура №.[ЕГН]/ 09.09.20 вследствие на корекционна процедура за периода 22.09.17-26.08.20 с кл.№.[ЕГН] и аб.№.[ЕГН] за обект на потребление [населено място], общ.Д. Ч.; с това решение е прието, че е налице основание за извършване на корекцията и сумата се дължи въз основа на същата. Съдът е отразил, че силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, поради която страните изгубват правото си на иск относно същото материално право. Необходима последица от правоустановяващото й действие се явява непререшаемостта на правния спор; тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни. При отхвърляне на отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече, а съобразно мотивите на т.1 на ТР №1/17.07.01, ОСГК на ВКС, при отхвърлянето на частичен иск като неоснователен със сила на пресъдено нещо е отречено цялото вземане, а не само съдебно предявената част от него. В конкретния случай предмет на делото е дължимостта на сумата от 7260,74лв., дължима въз основа на корекционна процедура, по който въпрос е налице сила на пресъдено нещо. По делото не са ангажирани валидни доказателства за заплащането й в срок от ответника, поради което основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата е преценено като неоснователно. Посочено е, че проверката, при която е констатирано неправилно отчитане на ел. енергията на процесния обект, е извършена на 26.08.20; фактурата за процесната сума е издадена на 09.09.20 и съдържа срок за плащане - до 21.09.20; при това положение вземането е станало изискуемо от 22.09.20, от която дата е започнала да тече давността /арг. от чл.114 ал.1 ЗЗД/; заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 30.08.21г., а предявяването на иска по чл.422 ГПК - на 11.11.21г. До тези дати не е изтекла погасителната давност за претендираната главница, независимо дали същата е по чл.110 ЗЗД или чл.111 ЗЗД. За неоснователно е прието и възражението за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес и наличието на сила на пресъдено нещо между страните. Посочено е, че действително при отхвърляне на отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече; решението по проведения отрицателен установителен иск, обаче, не съставлява изпълнително основание за ответника по него и той не би могъл да се снабди с изпълнителен лист за вземането си. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Приложима ли е правната норма на чл.114 ЗЗД при корекция на сметка за еленергия за стар период, начислена като множество подпериоди?“; 2. „Кога настъпва давността на главница, представляваща коригирана сметка за стари периоди-периодично плащане, начислена със счетоводен документ – фактура?“ /ТР 3/18.05.12 по тълк.д.№.3/11, ОСГТК, реш.№.60 по г.д.№.2530/21, ІІІ ГО, реш.№.99 по г.д.№.2615/21, ІІІ ГО/; 3. „Предявяването на отрицателен установителен иск за оспорване на парично вземане и отхвърлянето му изцяло или частично има ли за последица предвиденото в чл.116 б.“б“ ЗЗД /прекъсване/ и чл.115 б.“ж“ ЗЗД /спиране/ действие?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК; реш.№.235/21.09.12 по г.д.№.1702/11, ІІІ ГО, реш.№.57/21.06.18 по г.д.№.591/17, ІІ ГО, реш.№.99/ 23.10.18 по г.д.№.4991/17, ІІ ГО, реш.№.705/29.10.10 по г.д.№.1744/09, І ГО, реш.№.99/10.05.13 по г.д.№.681/12, І ГО/; 4.“Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество еленергия/, респективно да начислява суми, представляващи „реално потребена“ еленергия при липса на лиценз за продажба/доставка на еленергия, на крайни битови потребители/клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа, на ниво ниско напрежение? Има ли право да издава счетоводен документ/фактура, по силата на която да претендира заплащане на сума във вр. с тази корекция при липса на законово основание за това? Има ли право да начислява ДДС /данък добавена стойност/ при липса на законово основание за това и при положение, че данъкът не е включен като част от крайната цена за корекция на сметки в ПИКЕЕ от 2019г.?“; 5.“Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт - Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ?“; 6. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба?“ /реш.№.210/15.08.14 по г.д.№.6605/ 13, ІV ГО, реш.№.35/7.08.15 по търг.д.№.465/14, ІІ ТО, реш.№.60/5.06.13 по г.д.№.546/12, ІV ГО, реш.№.66/12, ІІ ГО/; 7. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност?“; 8. „Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение на СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице?“ /т.3 ТР 1/13, ОСГТК, т.10 ТР 1/01, ОСГК, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.457/1.07.10 по г.д.№.1264/09, ІІІ ГО, и др./; 9.“Задължен ли е въззивният съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първата инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред първата инстанция, служебно да назначи експертиза или да допусне разпит на свидетел?“; 10.“Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества еленергия по ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35 от 30.04.19, в случая, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?“; 11.“В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средство за търговско измерване и операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри, когато периодът от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години, при своевременно отправено възражение от длъжника /страната по договора за наличие на изтекла погасителна давност спрямо това вземане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли съда за периода на корекцията в частта на давността да я приложи?“; 12. „Какъв е характерът на протокола от метрологична експертиза на БИМ в частта за извършеното софтуеърно прочитане на показанията по скрит регистър – официален или частен?“; 13. „При липса на данни/доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си, вменени му с разпоредбите на ПИКЕЕ и по-точно чл.33 и чл.42 ал.5 от ПИКЕЕ /2019/ да обслужва измервателните системи и да съставя досие за същите най-малко веднъж на всеки три месеца, което досие и да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на средството за търговско измерване, при това неправомерно поведение и бездействие може ли първият да черпи права и да претендира суми за период, по-дълъг от три месеца назад, считано от демонтажа на СТИ?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите два въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК. Първият въпрос предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция и не съответства на обстоятелствата по делото – съдът не е приемал, че се касае за множество подпериоди, респективно не става въпрос за множество суми, начислени за множество подпериоди; касае се за една корекционна сума, начислена при констатирано отчитане на консумирана еленергия в невизуализиран регистър 1.8.3, за плащането на която е даден срок в нарочно издадената за това задължение фактура. Вторият въпрос е конкретен и фактически, свързан с обстоятелствата по делото, а отделно от това и съдът не е приемал, че става въпрос за периодично плащане - поради което и въпросът не отговаря на изискването за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.114 ЗЗД съдържа общо правило за началния момент на давностните срокове и е съответно приложима; тя е свързана с принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, не може да се погасява това, което още не е възникнало – и поради това пораждането на правото на иск е началния момент на давностния срок. Същевременно самото вземане за корекционна сума предвид единична констатация за регистрирана консумирана еленергия в невизуализиран регистър – т.е. за енергия, която не е била видима и начислявана към евентуалните периоди, през които е била ползвана - няма естество на периодичен платеж съобразно критериите, визирани в ТР 3/18.05.12 по тълк.д.№.3/11, ОСГТК /не се касае за периодично повтарящо се задължение с предварително определен падеж/. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Въпроси трети, четвърти и пети не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Горепосочените въпроси са хипотетични, общотеоретични, не са били предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала мотиви по тях. Предвид изложеното те не са свързани с решаващата й воля и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. При тези обстоятелства не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с шестия въпрос задължителна практика при постановявано на решението си въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения; при изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани пред него и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че не е обсъдено възражението, че електроразпределителното дружество няма право да извършва корекции, нито да получава суми за реално потребена еленергия, поради липса на лицензия и на предвиден ред за това в действащите Общи условия. Съдът е обсъдил възраженията във връзка с корекционната процедура и е посочил, че, предвид влязлото в сила решение по предходния заведен отрицателен установителен иск и неговата сила на пресъдено нещо, с която то обвързва страните, законосъобразността на корекционната процедура не може да бъде обсъждана - тя вече е установена по задължителен за тях начин и следва да бъде съобразена. Възраженията са отчетени и по тях е взето отношение, изложени са самостоятелни мотиви в горепосочения смисъл. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба; противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и би било възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът /т.1 ТР 1/09, ОСГТК/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Въпроси от седми до тринадесети отново не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви във връзка с тях. Същите са общотеоретични, хипотетични и не са свързани с решаващата й воля и мотивите, по които е намерила претенцията за основателна. Предвид изложеното те не удовлетворяват изискването за годно общо основание и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Сочената в тази връзка хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК направени разноски в размер на 1320лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІV ГО,