Определение № 722 от 12.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2403/2025 г.

Производството е по КЖ от страна на процесуалния представител на М. Т. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1005/22.07.2025 г. на САС по гр.д. №1878/24 по описа на същия, с което е потвърдено решение № 99 от 26.04.2024г. постановено по гр. д. № 281 по описа на Окръжен съд [населено място] за 2022 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявен срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да се приема за установено между страните, че ищцата не дължи на ответниото дружество,п оради това, че са погасени по давност следните суми: 37 790,98 лева - главница (олихвяема сума) - невърнат кредит по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия-плюс” BL1356/02.05.2006 г., Анекс № 1/16.05.2008 г. и Анекс № 2/03.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019 г. до 11.02.2022 г. която към момента на запорното съобщение е определена в размер на 11 075,97 лева и неолихвяема сума за законна лихва за стар период от 15.10.2014 г. до 25.03.2019 г., плюс договорната лихва за периода от 21.10.2013 г. - до 14.10.2014 г., възлизаща на общ размер 25 327, 09 лева, за които суми са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.10.2014 г. по ч.гр. д. № 1768/2014 г. на КРС в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, вземането по което изпълнително основание е прехвърлено на ответника с договор за цесия, и които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ М.Д., с peг. № 744 в КЧСИ. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, е била прекъсвана от първоначалния кредитор по изпълнението, с предприетите конкретни изпълнителни действия. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, т.т.1 и т.3. ГПК и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 предл.трето ГПК; Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над предвидения в закона /чл.280 ал.3,т.1 ГПК/ минимум за това, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: На 21.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1768/2014 г. на Районен съд - Кюстендил, в полза на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, допълнена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане № 2271/04.05.2015 г. по цитираното ч.гр.д., срещу длъжниците „П. Транс“ ООД, М. Т. М. и П. Г. М. за сумите: 19 322,22 евро - главница, дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" BL1356/02.05.2006 г., Анекс № 1/16.05.2008 г. и Анекс № 2/03.07.2012 г,; 3002 евро договорна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 14.10.2014 г.; 123,32 евро - такси за периода от 11.11.2013 г. до 14.10.2014 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 878,07 лева държавна такса и 1426, 27 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта, допълнена по реда на чл. 247 от ГПК са издадени изпълнителен лист от 21.10.2014 г. и изпълнителен лист от 09.06.2015г. Въз основа на тези изпълнителните основания, представени с молба вх.№ 05968/10.08.2015 г. подадена от банката – кредитор е образувано изпълнително изп. дело № 356/2015 г. по описа на ЧСИ с., рег. № 744 по КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Кюстендил. На 13.01.2016 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М. ., получавано от „Фарма Лек К.“ ЕООД. Извършвани са ежемесечни плащания, последното от които е от дата 09.06.2017 г. Н а 19.01.2016 г. органът по принудително изпълнение е наложил възбрана върху собствен на длъжника М. недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от поземлен имот с №7264, в квартал 242 по плана на [населено място], с площ целия имот 695.00 к.м. Възбраната е вписана в Служба по вписванията под вх.рег.№140/21.01.2016 г. На 27.10.2017 г. е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху възнагражденията или вземанията на М., получавани от „Фарма Лек К.“ ЕООД. Н а 07.02.2019 г. взискателят е поискал от органа по принудително изпълнение да бъде наложен запор върху всяко вземане или възнаграждение на длъжника, получавано от ЕТ „С. М. ЕИК[ЕИК]. На 17.12.2019 г. в качеството на взискател е конституиран отвитникът в настоящото производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД- правоприемник на „Юробанк България“ АД по силата на сключен между тях договор за цесия от 29.03.2019 г. Новоконституираният взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил в производството уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД, които да бъдат връчени от съдебния изпълнител на длъжниците - „П. Транс“ ООД,М. Т. М. и П. Г. М. .Уведомленията за цесия са върнати като неполучени. С разпореждане от 19.01.2022 г. ЧСИ Д. е прекратила изп.д. № 356/2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, въз основа на депозирана пред нея молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Въз основа на молба от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на основание издадените и цитирани по-горе изпълнителни листа, на 02.02.2022 г. е образувано изп.дело № 86/2022 г. по описа на същия ЧСИ. По изпълнителното дело са приложени уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящи от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и адресирани до длъжниците, като в обраните разписки е отбелязано, че пратките са непотърсени. Със запорно съобщение от 11.02.2022 г. до „Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен запор върху вземанията на длъжника М. към банката. На 06.10.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от принудително изпълнение, което представлява и последното законосъобразно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. По така изложените и приети за установени факти, въззивният съдебен състав е приел от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда и не е налице влязло в сила съдебно решение. Позжовал се е на Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО. На факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК –решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 4 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО. Настъпила погасителна давност е такъв факт, който подлежи на съдебно установяване, поради това, че последиците не се прилагат служебно. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Предвид това и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 09.06.2015 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания. Изпълнително дело № 356/2015 г. по описа на ЧСИ Д. е образувано след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото молбата по чл.426 ГПК е входирана пред ЧСИ Д. на 10.08.2015 г. С оглед даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧС се приема за редовна и действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника; преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. По делото, според изложеното от съда, не се съдържат доказателства дали въз основа на подадените от взискателя молби от 27.10.2017 г. и от 07.02.2019 г. органът по принудително изпълнение да е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Установено е обаче, че въз основа на наложения запор от 13.01.2016 г. на трудовото възнаграждение на длъжника М. регулярно са постъпвали суми, като последната е с дата 30.08.2017 г. Така всяко едно плащане по изпълнителното дело е довело до прекъсване на давността. Ирелевантно, според съда, е дали сумите се плащат по изпълнителното дело въз основа на наложен запор или доброволно от длъжника. Всяко плащане в рамките на изпълнителния процес и щом е по повод на него, се счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него, респективно е действие, годно да прекъсне давността по смисъла на чл.116, б. "в" от ЗЗД. Съдът се е позовал на константната практика на ВКС, че съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и т. 10 от т. р. № 2/2015 г. на ОСГТК предприемането на всяко изпълнително действие прекъсва давността, включително постъпването на плащания от трети задължени лица. Принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение и плащането на суми от работодателя по сметка на ЧСИ са действия, които се включват в понятието "всяко изпълнително действие". В този смисъл, съд е посочил и Определение № 2869 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г., III ГО, ГК. Ето защо, доколкото в настоящия спор, последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е с дата 30.08.2017 г., от която дата, до датата на предявяване на иска – 13.06.2022 г. не е изтекла предвидената от закона петгодишна погасителна давност, то отрицателният установителен иск предявен на основание чл.439 ГПК се явява неоснователен и обжалваното решение на ОС-Кюстендил следва да се потвърди като правилно. По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Във връзка с посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основания за допускане на касация се формулират като правни въпроси, адресирани до ВКС, с оглед подлагането им на дискреция по допълнителните основания за това уредени нормативно в разпоредбите на чл.280 ал.1т.т. 3 ГПК: Представляват ли плащанията от страна на длъжника по изпълнението изп.действия ,прекъсващи давността по чл.116 б.В ЗЗД; прилага ли се погасителната давност по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. за изп.дела образувани след постановяването му; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че така форулираните правни въпроси, са от значение за изхода на спора, но не попадат в хипотезите по т.т. 1или -3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не отговарят на допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с мотивите към т.10 на ТР 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н.“ От това следва, че при надлежно извършеното, по искане на взискателя, изпълнителното действие: налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението и в изпълнение на същото- редовно плащане от страна на работодателя и в съответните подпериоди- от страна на самия длъжник, по посочената в самото изпълнително дело сметка, то липсва задължение за взискателя да предприема някакви допълнителни изпълнителни действия, с непоискването на които да е налице изтичане на давностен срок в полза на длъжника за задължение на последния, което регулярно се изпълнява в рамките на изпълнителното производство. Вторият въпрос е необуславящ за изхода по конкретния спор, доколкото ТР №2/26.06.2015 г. има за предмет тълкуването на съдържанието и обхвата на правната норма в разпоредбата на 116, б. "в" от ЗЗД относно това, кои изпълнителни действия прекъсват погасителна давност за вземания предмет на изпълнение по принцип, а не за определен период от време. Следователно не е налице предпоставката по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не се установява да е налице и основанието очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото липсват изобщо конкретно развити оплаквания за наличието на такава. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на това основание. С оглед изложеното, съдът