Определение № 2779 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от И. В. М. против определение № 33 от 07.02.2025 г. постановено по ч. гр.д.№ 6/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение №933/15.11.2024г. по гр. дело №639/2023 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, с което се оставя без уважение молба вх. № 10200/24.10.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв. С. П., в качеството му на пълномощник на ответника Д. С. Г., действащ в качеството на ЕТ „Димчо Гогов“ и вместо това е допълнено Определение № 860/22.10.2024 г. по гр.д. № 639/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. С. П., пълномощник на ответника сумата от 4653,20 лв адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство. В частната касационната жалба се прави оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебният акт Частният жалбоподател излага доводи, че след като постановеното определение, с което съдът се е произнесъл и по искането за разноските не е обжалвано и е влязло в сила, то не може да се изменя или допълва, че е допълнен съдебен акт, по който е имало произнасяне, поради което той не подлежи на допълване или изменение. Позовава се на постигнатото споразумение между страните, включително и по разноските за всички дела между тях, между които изрично е посочено и първоинстанционото дело, поради което съдът не е имал основание да не зачете волята на страните и да я променя, съгласно нормата на чл. 20а ЗЗД. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.2, пр.1-3 ГПК. Твърдението за нищожност се свързва с това, че съдът е изменил акт, който не се обжалва пред него. Недопустимостта се обосновава с това, че е допълнено влязло в сила определение, което не е обжалвано. Очевидната неправилност се поддържа поради незачитане на споразумението между страните, включително и за разноските. Ответникът по частната жалба Д. С. Г., действащ в качеството на ЕТ „Димчо Гогов“ оспорва допускането до касационен контрол и основателността й, като счита, че възивният съд е действал в съответствие с правилото на чл. 248 ГПК и задължението си да се произнесе по същество по частната жалба, а не да връща делото на първата инстанция за произнасяне по искането за разноски, че искането е за изменение на определението, а не за допълване и, че съдът е спазил процесуалните правила в хипотеза на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА при прекратяване на делото по искане на ищеца. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Производство по гр.д.№ 639/2023 г. на Хасковски ОС е образувано по искова молба, подадена от И. В. М. против Д. С. Г., действащ в качеството на ЕТ „Димчо Гогов“ по няколко предявени иска, съединени според ищеца в условията на алтернативност за обезщетение в размер на 50 400 лв., съставляващо размерът на заплатена от ищеца сума за почистване от отпадъци на съсобствения им с ответника недвижим имот. В хода на производството, след първото съдебно заседание, от ищеца М. е постъпила молба с вх.№7227/23.07.2024г., в която посочва, че страните водят и още няколко дела, като са постигнали общо споразумение, с което уреждат отношенията си по всички дела, вкл. и по гр.д.№ 639/2023 г. на ХОС. Представено е споразумение с нотариално заверени подписи на страните, което ищецът е поискал да бъде одобрено и да бъде прекратено делото. Ако споразумението не се приеме като основание за прекратяване на делото, е заявено, че оттегля иска и моли да се прекрати производството по делото. В отговор на тази молба, ответникът е взел становище да се прекрати производството по заявеното оттегляне на иска, защото споразумението не подлежи на одобряване от съда, но е потвърдил изразената воля на страните по него, включително и за това разноските да останат така, като са направени. Заявил е, че не е извършвал разноски по делото, тъй като поради липса на средства, е бил представляван от адвоката си безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, поради което не е носител на право да поиска присъждане на разноски, а това право принадлежи на неговия адвокат. Затова е помолил да бъде осъден ищеца да заплати на представляващия го адв.С. П. адвокатски хонорар съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С определение №860/22.10.2024г., окръжният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска от ищеца, на основание чл.232 ГПК, но е оставил без уважение молбата на ответника за осъждане на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на адв.С. П. по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Мотивирал се с това, че в сключеното извънсъдебно споразумение от страните те са уредили всички въпроси по заведените между тях дела, вкл. и относно разноските, в това число и за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Въпреки, че в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждението се дължи на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, а не на страната, първата инстанция е приела, че не е изключена възможността този въпрос да бъде разрешен от страните по спор, ако те постигнат съгласие за това, каквото е постигнато със споразумението, което не може да се изменя или преразглежда от съда. Въззивната инстанция не е споделила тези изводи. Тя е приела, че производството по делото е прекратено на основание оттегляне на иска, а не на основание споразумение. Представеното споразумение между страните е определено като ирелевантно в случая, тъй като делото не е прекратено на основание споразумението, поради което е приел, че следва да се приложат общите правила. Тъй като производството е прекратено поради оттегляне на иска, е приложил чл. 78, ал.4 ГПК. Отчел е, че е представен пред окръжния съд договор за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника Д. С. Г., действащ по делото в качеството му на ЕТ „Димчо Гогов“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна помощ е записано възнаграждение в размер на 5 000 лв, а в раздел „срок на плащане“, е посочено „безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като фирмата не осъществява дейност“. На основание чл.38, ал.2 ЗА, въззивният съд е присъдил в полза на адвокат С. П. възнаграждение в размер на 4653,20 лв, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, в редакцията й към датата на определението за прекратяване на делото - 22.10.2024 г. при материален интерес 50 040 лв. Въззивното определение не е нищожно. То е постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. В частта за разноските, постановеният съдебен акт /решение или определение/ не подлежи на обжалване самостоятелно, а с нормата на чл. 248 ГПК законодателят е предвидил възможност недоволната страна от тази част на решението /определението/ да иска изменението или допълването му. В този смисъл факта, че определението за прекратяване и оставяне без уважение на молбата на адвокат П. за присъждане на разноски не е обжалвано в частта за разноските не е пречка за подаване на молба по чл.248 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по частна жалба против акт, който не е обжалван или който е влязъл в сила. В хипотезата на претенция за разноски при безплатно оказана правна помощ също е приложимо производството по чл. 248 ГПК, тъй като за страната, от която се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на другата страна, тази сума съставлява разноски. Определението, постановено в производството по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване. При подадена частна жалба против това определение, съдът е длъжен да разреши въпроса за разноските по същество. Така ако молбата е отхвърлена, и въззивният съд приеме, че тя е основателна, а определението по чл. 248 ГПК е неправилно, ще следва не само да отмени определението по чл. 248 ГПК, а и да уважи молбата, което означава да измени или допълни определението в частта за разноските. Доводите, че съдът е постановил нищожно или недопустимо определение, като отменяйки определението по чл. 248 ГПК е изменил определението за прекратяване на производството в частта за разноските са неправилни, не кореспондират на процесуалният закон и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр..1 и 2 ГПК. Относно твърдението за очевидна неправилност поради това, че съдът не се е съобразил със споразумението в частта му за разноските, съдът не констатира очевидна неправилност, тъй като нормата на чл. 20 ЗЗД определя правила за тълкуване на договорите, какъвто представлява споразумението между страните, включващо и разноските. То обаче урежда разноските, направени, от страните по него и предвижда те да останат така, както са направени. С това споразумение не е уреден въпроса за възнаграждението на адвокат С. П. за оказаната от него безплатна правна помощ. Затова като не е приложил споразумението, което не урежда въпроса за оказаната безплатна правна помощ, въззивния съд не е постановил очевидно неправилно определение поради нарушение на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД. Настоящият състав обаче намира, че определението е очевидно неправилно поради неправилно прилагане на чл. 38 ЗА, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Текстът на чл. 38, ал.1 ЗА позволява на адвоката да осъществи безплатна адвокатска помощ на лицата посочени в ал.1: лица, които имат право на издръжка /т.1/, на материално затруднени лица /т.2/ и на роднини, близки или друг юрист /т.3/. Нормата има социален характер и гарантира ефективна правна защита и достъп до съд на посочените категории лица. Тя не следва да се тълкува разширително, тъй като може да породи задължения /отговорност за разноски/ за противната страна, която не е страна по този договор - при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В случая осъществената безплатна адвокатска помощ е по отношение на лице, което не попада в категорията изброени лица. Искът, по който е образувано прекратеното дело, е предявен срещу Д. С. Г., в качеството му на ЕТ „Димчо Гогов“ за обезщетение за вреди от търговската му дейност, а не в качеството му на физическо лице. Едноличният търговец е физическо лице, но с разширена правосубектност, когато действа в качеството си на търговец. За адвоката осъществил процесуално представителство на търговец не възниква право на разноски на основание чл. 38, ал. 2 във връзка със ЗА. В този смисъл са Определение № 563 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2900/2015 г., I т. о., Определение № 511 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2471/2015 г., I т. о., Определение № 60487 от 21.12.2021 г. по гр.д.№ 2452/2021 г. на ВКС, ІІ т.о. Като е уважил молбата на адвокат С. П., въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това тази молба следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение