Определение № 9 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3509/2014 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 6973/2013 на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-25-214 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 60808/2011 г. на РС – София, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК на съществуването на вземанията му към Х. Д. Х., [населено място] в размер на 3 905.45 лв. – главница по договор за кредит от 09.06.2003 г., сключен с ТБ [фирма] и в размер на 1 969.31 лв.- договорна лихва за периода 23.01.2006 г. – 22.08.2008 г. Ответникът по касация Х. Д. Х. не е изразил становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. Настоящето дело е "търговско" по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед на предмета му – вземания по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Предвид цената на обективно съединените искове, всеки от които е с размер под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимум, касационното обжалване е недопустимо. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение