Определение № 226 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх.№ 260744/6.6.23 г, уточнена с молба вх.№ 260905/27.6.23 г от В. М. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 252/28.5.2014 г по в.гр.дело № 307/14 г на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 255/17.2.2014 г по гр.дело № 5152/2013 г на Плевенски районен съд, 13 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от В. М. Д. срещу ЕТ „Ирмо-Илиян Игнатов“ обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, а претенцията по чл.224 ал.1 КТ е уважена за сумата 992 лв като за разликата до пълния предявен размер от 1380 лв е отхвърлен като неоснователен. С уточняваща молба вх.№ 260905/27.6.23 г назначения от съда процесуален представител на молителката-адв.Е. Р. е посочила, че саморъчно изготвената от доверителката й молба за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение.Посочила е, че молбата следва да се счита за такава по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК.Уточнила е, че в хода на първоинстанционното производство ищцата Д. е възразила, че представената служебна бележка до НАП от 28.8.2013 г и УП-2 и УП-3 /л.102 и л.109 от делото на РС-Плевен/ са документи с невярно съдържание.Счита, че няма данни да са обсъждани възраженията за неистинност и моли на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК влязлото в сила решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Ответникът по молбата ЕТ „Ирмо-Илиян Игнатов“ не взема становище по същата. Върховния касационен съд, състав на Трето ГО, приема за установено следното: С молбата е атакувано влязло в сила решение, с което е решен спор по същество, което подлежи на отмяна, същата е подадена от легитимна страна и е посочено основание за отмяна –чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Не е представено доказателство- влязло в сила решение за установяване неистинността на посочените в молбата-уточнение документи, независимо от обстоятелството, че от влизане на решението в сила до подаване на молбата са изтекли 10 години, като не се и подържа, че такова решение е постановено, за да са бъдат изпълнени елементите от фактическия състав на посоченото отменително основание, с оглед преценка за това спазен ли е срока по чл.305 ал.1 т.2 ГПК. При тези данни Върховният касационен съд, състав на Трето ГО намира, че молбата за отмяна не може да бъде допусната за разглеждане по същество, тъй като не е налице основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО