Определение № 50467 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2095/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу въззивно решение № 553/17.04.2022 г. по в. гр. д. № 2183/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 262101/2020 г., допълнено с решение от 26.02.2021 г., по гр. д. № 15434/2019 г. на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Г. сума в размер на 40 000 лв. – обезщетение за смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2016 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.?“

2. „Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право съдът може да обоснове определянето на обезщетение за неимуществени вреди, съответно конкретното им съдържание и проявление с оглед прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД върху разбирането за фактите по допускане?”

Заявява се становище, че е налице отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г. и ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

От ответника по касация В. И. Г. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за наличие на необичайна, трайна и особено близка връзка между него и починалия му брат, обосноваваща увеличение на обема застрахователна отговорност поради сериозни морални болки и страдания.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявен от В. И. Г. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила вследствие ПТП на 20.11.2015 г. Търсеният размер на обезщетението е 50 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ от В. И. Г. е основателен до размер на 40 000 лв., възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Съставът на Апелативен съд София е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на Й. П. Д., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество ответник. Счел е за доказана материалноправната легитимация на ищеца с оглед приетото в т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласни доказателства и заключение на съдебно-психологическа експертиза. Приел е за доказана дълбока, трайна, изключителната и извън обичайната за този вид родствена връзка между ищеца и починалото лице, обусловена от липсата на баща в семейството, както и от полаганите от ищеца грижи за по-малкия му брат. Мотивирал е обезщетение в размер на 40 000 лв.

Касационно обжалване следва бъде допуснато.

Формулираният от касатора въпрос по същество се свежда до предпоставките /критериите/ за определяне и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг. Въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на неговия брат. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, приемайки, че са базирани на събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдяното от дружеството касатор противоречие на въззивното решение с ТР № 1/21.06.2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Констатираното противоречие поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол по следния въпрос:

„ При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на ВС “

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 800 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС