Определение № 2453 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2024 г.

ВАССедмо отделение01.03.2024 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Цетин България“ ЕАД срещу Определение №1118 от 30.01.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело №855/2024 г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2065/2024 г. на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, петчленен състав, в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е образувано по частна жалба подадена от „Цетин България“ ЕАД срещу Определение №1118 от 30.01.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №855/2024 г. С определението е прекратено производството по адм. дело №855/2024 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-област (АССО). Частният жалбоподател счита, че жалбата му е допустима предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като с определението се прегражда по-нататъшното развитие на производството. С него се прекратява едно висящо съдебно производство, като жалбата неправилно се изпраща на АССО. Съгласно чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. В настоящия случай не става дума за спор за подсъдност между съдилищата, определенията по който не подлежат на обжалване съгласно чл. 135, ал. 8 АПК, както неправилно е счел АССГ. Счита, че неправилно АССГ е изпратил делото по подсъдност на АССО, като излага подробни съображения за това. Прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата се явява недопустима, предвид следните съображения: С обжалваното определение АССГ, е прекратил производството по адм. дело №855/2024 г. и на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 135 АПК е изпратил делото по подсъдност на АССО. За да постанови определението си, съдът е изложил, че делото е образувано по жалба от „Цетин България“ ЕАД срещу Акт за спиране на административно производство постановен от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), обективиран в писмо с изх. № 10-00-1515-1/23 от 5.01.2024 г. Комисията за регулиране на съобщенията е изразила становище, че в АССО по същия акт образувано съдебно производство, а именно адм. дело №75/2024 г. При така установеното АССГ е приел, че жалбата не му е подсъдна, тъй като съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЕС решенията на КРС подлежат на оспорване пред АССО. Посочил е, че е налице е специална подсъдност по специалния закон, поради са налице предпоставките за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на АССО. Обжалваното определение на АССГ е постановено по реда и на основание чл. 135, ал. 2 АПК. С него не се нарушава правото на защита на частния жалбоподател, тъй като определението не прегражда възможността му да получи правна защита по предявената жалба. Посоченото определение не е от категорията на определенията посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. С постановяването му, противно на изложеното в частната жалба, не се прегражда развитието на производството, нито е предвидено изрично в закона, че то подлежи на инстанционно обжалване. Съгласно чл. 130, ал. 1 и чл. 135, ал. 1 АПК всеки съд сам решава дали заведеното пред него дело му е подведомствено и подсъдно. Тогава, когато съдът реши, че искането, с което е сезиран, е подсъдно на друг съд, той го изпраща на надлежния съд – чл. 135, ал. 2 АПК. Единствено съдът, на който е препратено делото за разглеждане, ако счита, че спорът е извън компетентността му, разполага с възможността на повдигне спор за подсъдност. Специалната компетентност на съставите по решаване на споровете за подсъдност (чл. 135, ал. 3, 4 и 5 АПК) не може да бъде иззета посредством обжалването с частна жалба на който и да било от актовете на съдилищата, страни по спора. Законодателят е уредил разрешаването на споровете за подсъдност по АПК да се реализира по реда на чл. 135, ал. 6 и 7 АПК. Неоснователно е позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 121 ГПК, доколкото в случая не е налице неуреден в дял Трети от АПК въпрос. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството следва да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

16