Определение № 1946 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2025 г.

Производството е по реда чл. 135, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Ловеч и Административен съд – Плевен по повод подадена от Д. Д. Ц. искова молба против Затвора гр. Ловеч за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от лошите условия, при които е изтърпявал мярката „задържане под стража“ в размер на 10 000 лева, за периода от 19.06.2019 г. до 14.02.2020 г. Първоначално производството по исковата молба е образувано пред Административен съд – Плевен, който позовавайки се на чл. 7 ЗОДОВ посочил, че делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Ловеч поради това, че лицето претендира вреди от Затвора гр. Ловеч. Поради това, на основание чл. 135, ал. 2 АПК съдът прекратил производството и го изпратил по подсъдност на Административен съд – Ловеч. С определение № 148/03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 6/2025 г., Административен съд – Ловеч прекратил производството по делото и на основание чл. 135, ал. 4 АПК повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, като тази местна подсъдност е изборна и тя принадлежи на ищеца. Съдът отбелязва, че за настоящ адрес по смисъла на разпоредбата следва да се приеме мястото, където се намира ищецът към момента на подаване на исковата молба, което в процесния случай е Затвора [населено място]. Освен това, Ц. е подал молбата си до АС Плевен и очевидно желае тя да бъде разгледана от административен съд по мястото на пребиваване. Въз основа на горното, съдът посочил, че местно компетентния съд да се произнесе по исковата молба на Д. Д. Ц. е Административен съд – Плевен, а не Административен съд – Ловеч. По повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Ловеч и Административен съд – Плевен, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема следното: Изборът на ищеца за това пред кой съд да предяви иска си е ограничен до две възможности. Той може да избере между съда по мястото на увреждането и съда по настоящия му адрес, когато мястото на увреждане и настоящият адрес не съвпадат, съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС. Същото правило е регламентирано и в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна, като изборът се прави от подателя на иска. В случая вредите се твърди да са причинени от затворническата администрация на Затвора в гр. Ловеч. Мястото на увреждане е мястото, където в случая са търпени твърдените от Ц. вреди. В процесния случай, ищецът е упражнил правото си на избор за местно компетентен съд и е избрал съдът по настоящия си адрес, което е втората възможност, поради което компетентен съд по правилата на местната подсъдност, уреден в чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, се явява Административен съд - Плевен. Предвид гореизложеното, повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд - Плевен. Мотивиран така, и на основание чл. 135, ал. 4, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение