Определение № 110 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.1 и чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Л. Л. срещу определение № 273/03.02.2022 г. по ч. т. д. № 251/2022 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19/04.01.2022 г. на Л. Л. Л. в частта, с която е обжалвано разпореждане № 346/26.10.2021 г. по гр.д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд; определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийски окръжен съд и определение № 51/30.06.2021 г. по гр.дело № 610/2021 г. на Районен съд-Самоков. Със същото определение Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. Софийският апелативен съд е приел следното: С Определение № 51/30.06.2021 г. по гр.дело № 610/2021 г. на Районен съд-Самоков е прекратено поради недопустимост производството по иск за прогласяване нищожност на решение № 83/07.06.2001 г. на ПК Самоков; иск за прогласяване на нищожност на определение № 1255/19.08.2009 г. на 2-ри състав при АССО и иск за признаване правото на възстановяване на заявени и преминали анкетна проверка на място от Областна комисия по чл.14 от ЗВСГЗГФ на 89.5 дка гори и земи от горския фонд в землището на [населено място] окол, общ. Самоков, които до национализацията били собственост на наследодателя на ищеца Л. Л.. С определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу онази част от определението на PC - Самоков, в която производството по делото е прекратено поради недопустимост на тези искове. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба вх.№ 2300/225.10.2021 г. от Л. Л.. С разпореждане № 346/26.10.2021 г. на Софийския окръжен съд частната жалба е оставена без движение с указания жалбоподателят да изложи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; да внесе по сметка на ВКС държавна такса 15 лв. и да представи копие от вносния документ в съда в същия срок; частната жалба да бъде подписана от адвокат, като се представят доказателства за представителната му власт или да представи доказателства за юридическа правоспособност. Жалбоподателят е уведомен за разпореждането на 24.11.2021 г. Поради неизпълнение на дадените указания частната касационна жалба е върната с разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят Л. Луковски е уведомен за това разпореждане на 17.01.2022 г. При тези данни Софийският апелативен съд е приел, че законосъобразността на преграждащото определение № 51/30.06.2021 г. по гр.дело № 610/2021 г. на Районен съд-Самоков е потвърдена с определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. Окончателното разрешаване на този въпрос ще стане в случай, че касационното обжалване на въззивното определение бъде осъществено. Софийският апелативен съд не е компетентен да се произнесе по жалбата в тази част. Законосъобразността на определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд е предмет на подадената срещу него частна касационна жалба и компетентен да се произнесе по нея е Върховният касационен съд. Прието е, че разпореждане № 346/26.10.2021 г. на Софийски окръжен съд по гр.дело № 595/2021 г. не подлежи на инстанционен контрол, тъй като по отношение на него не са налице условията на чл.274, ал.1 ГПК – то не прегражда развитието на делото и неговото обжалване не е изрично предвидено от закона. Жалбата срещу това разпореждане следва да бъде оставена без разглеждане. Прието е, че Софийският апелативен съд като въззивна инстанция е компетентен да се произнесе по частната жалба в частта ѝ, с която се обжалва разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. В тази ѝ част жалбата е подадена от легитимирана страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна. За да бъде редовна една частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо разпореждане на първата инстанция, трябва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК; да бъде приложен документ за платена държавна такса и частната жалба да бъде приподписана от адвокат, като бъде представено пълномощно. В случая частната касационна жалба не е отговаряла на тези изисквания, затова с разпореждане № 346/26.10.2021 г. по гр. д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд са дадени указания за отстраняване на нейните нередовности в определен срок. Тъй като указанията не са изпълнени, законосъобразно жалбата е върната с разпореждане № 482/03.12.2021 г. и това разпореждане следва да бъде потвърдено. В частната си жалба пред ВКС и изложението към нея Л. Л. поддържа тезата за нищожност и недопустимост на определението на районния съд и потвърждаващото определение на окръжния съд, с които е прекратено производството по предявените от него искове за нищожност на решението на поземлената комисия Самоков и на определението на АССО и по иска му за признаване на право на възстановяване на собственост върху гори и земи от горския фонд. Моли съда да уважи предявените от него искове по чл.270, ал.2 ГПК за нищожност на административни и съдебни актове. Развива доводи в подкрепа на тезата си. Счита, че определенията на районния, окръжния и апелативния съд противоречат на практиката на ВКС, КС, ЕСПЧ и ВАС, като разрешаването на казуса е от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото. Излага доводи за нищожност на решението на ПК Самоков, което е предмет на прекратения иск по чл.270, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика, която според него гласи следното: че самостоятелен иск за нищожност е допустим за всички съдебни постановления, както и за административни актове – определение № 64/23.01.2015 г. по гр. д. № 141/2015 г. на ВКС, IV-то г.о.; че жалба или протест за обявяване нищожност на административен акт могат да се подават без ограничения във времето – определение № 4744/16.05.2003 г. по адм. д. № 3276/2003 г. на ВАС; че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала - определение № 421 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2414/2015 г., II т. о.; че съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т.е. да бъде мотивиран - решение № 948 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2008 г., III о. Позовава се и на определение № 430 от 13.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6524/2013 г., II г. о. и определение № 6790 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2018 г., VIII о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Подадената пред ВКС частна жалба на Л. Л. следва да се разгледа в производство по чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК в частта, с която апелативният съд е оставил без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане № 346/26.10.2021 г. по гр. д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд; срещу определение № 227/21.09.2021 г. по гр. д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд и срещу определение № 51/30.06.2021 г. по гр. дело № 610/2021 г. на Районен съд-Самоков. В тази част определението на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпорежданията за оставяне на производството по една жалба без движение не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като нито са преграждащи, нито в закона е предвидено тяхното обжалване. Затова правилно апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Л. Л. срещу разпореждане № 346/26.10.2021 г. по гр.д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. Законосъобразен е и изводът на апелативния съд, че не може да се произнесе по законосъобразността на преграждащото определение № 51/30.06.2021 г. по гр.дело № 610/2021 г. на Районен съд-Самоков и по въззивното потвърждаващо определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд, тъй като компетентен да стори това е само ВКС, но при условие, че е сезиран с редовна частна касационна жалба, а такава в случая не е налице. Този извод съответства на чл.274, ал.3 и чл.275, ал.2 ГПК. Подадената пред ВКС частна жалба на Л. Л. следва да се разгледа в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК в частта, с която апелативният съд е потвърдил разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр. д. № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд, с която е върната частната касационна жалба на Л. Л. срещу определението за прекратяване на производството по предявените от него искове. Върховният касационен съд е длъжен служебно да упражни контрол за допустимост на това определение, съгласно чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Определението на Софийския апелативен съд е процесуално недопустимо, тъй като компетентен да се произнесе по частна жалба срещу разпореждане на окръжния съд за връщане на частна касационна жалба е ВКС, а не апелативният съд. Когато връща касационна жалба или частна касационна жалба окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като администриращ съд – в този смисъл мотивите на т.10 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Затова неговото разпореждане не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК и апелативният съд не е компетентен да се произнесе по частна жалба срещу него. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд следва да бъде обезсилено в тази част и ВКС да постанови ново, с което да се произнесе по същество по частната жалба на Л. Л. срещу разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд. Разпореждане № 482/03.12.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийския окръжен съд е правилно. Подадена е нередовна частна касационна жалба на Л. Л. срещу определение № 227/21.09.2021 г. по гр.дело № 595/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение на първата инстанция, прекратяващо производството по предявени искове. Дадени са подробни указания за отстраняване недостатъците на частната касационна жалба и те не са изпълнени в срок, с изключение на указанието за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. По тази причина правилно окръжният съд е върнал частната касационна жалба. Затова разпореждането за връщане следва да бъде потвърдено. При положение, че частната касационна жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция е върната законосъобразно, ВКС не може да се произнесе по същество по тази касационна жалба, т.е. не може да преценява дали са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с допустимостта на предявените от Л. Л. искове по чл.270, ал.2 ГПК и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и дали прекратителното определение на съда по тези искове съответства на посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Практиката на ВАС по принцип не може да обуслови допускане на касационно обжалване, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение