Определение № 60266 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. Б. Г., срещу определение № 260278 от 25.02.2021 г. по ч. гр. дело №1085/2021 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане от 07.01.2021 г. по гр. дело № 3623/2020 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е върната въззивната му жалба срещу решението по делото като просрочена. Въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство е разгледан иск с правно основание чл.144 СК. Видно от протокол от 24.11.2020 г. по гр. д. № 3623/2020 г. по описа на РС- Ст. 3агора, първоинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение по делото на 08.12.2020 г. Установява се от решение № 260401/07.12.2020 г. по същото гр. дело, че то е постановено един ден по- рано от посочената дата/08.12.2020 г. / и в същото е указано, че то ще подлежи на обжалване в 2- седмичен срок от 08.12.2020 г., на която дата съдът е обявил решението си съгласно правилата на чл.315, ал.2 ГПК. Видно от съобщение до ответника, същото е изготвено на следващия ден/08.12.2020 г. / и адресът на получателя е посетен от връчителя на съдебни книжа два пъти на 11.12.2020 г.. и на 15.12.2020 г., като на 21.12.2020 г. то е връчено лично на лицето, като със съобщението се дават указания, че решението по гр. д. № 3623/2020 г. /препис от което е приложен към него/ подлежи на обжалване според посочения в самото решение срок. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК „Бързо производство " се предпоставя от характера на предявените искове и няма нужда РС нарочно да обявява на страните реда, по който спорът ще бъде разглеждан. Следователно срокът за обжалване на съдебните решения, постановени в бързо производство започва да тече от деня, предварително обявен от РС в заседанието за разглеждане на делото по чл.315, ал.2 ГПК, като връчването на съдебния акт по реда на бързото производство е в изпълнение разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК, но няма отношение към началото на срока за обжалването му. В случая въззивната жалба е подадена извън законоустановения 2-седмичен срок за въззивно обжалване. Предварителното посочване на датата, в който ще се обяви решението в рамките на 2- седмичния срок е вид съобщаване, че съдът ще го обяви в срочната книга и в регистъра, като този ден се обявява в откритото съдебно заседание, от който ден започва да тече срокът за обжалването му, като това е началото на срока за обжалване. В случая по делото е установено, че на 08.12.2020 г. решението на РС е било изготвено и е било на разположение на страните, които са могли да се запознаят не само с диспозитива, а и с мотивите, и да подадат въззивна жалба в случай, че са недоволни. Този извод следва както от самото решение, така и от съобщенията до страните с приложен препис от решението, официални документи с достоверна дата. Предвид изложеното 2- седмичният срок за подаване на въззивна жалба по гр. д. № 3623/2020 г. по описа на РС- Ст. 3агора е започнал да тече на 08.12.2020 г. и е изтекъл на 22.12.2020 г., поради което подадената на 05.01.2021 г. въззивна жалба вх. № 260125 се явява очевидно просрочена. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са твърдения, че трябва да се допусне касационно обжалване поради очевидната му неправилност. Ответницата по частната касационна жалба К. Г. Г., [населено място], не е заявила становище. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил точно закона и е дал тълкуване на приложимите разпоредби в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното определение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт, без необходимост от допълнителен анализ на доказателствата и без извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.