Определение № 167 от 14.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 766/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Г. П. и Е. П. срещу определение № 100042 от 27.01.2021г. по ч.т.д.№ 8/2021 по описа на АС Бургас, с което е потвърдено определение № 260484 от 15.12.2020г. по т.д.№ 216/2015г. на ОС Бургас за отказ за връщане на внесена държавна такса по оттеглена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С частната касационната жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд като неправилно. Оспорва се правилността на извода, че оттеглянето на въззивната жалба не е основание за връщане на внесената държавна такса. Поддържа се, че в конкретния случай не е съобразено обстоятелството, че жалбата е оттеглена преди образуване на въззивното производство, от което следва, че такса не се дължи. Частните касационни жалбоподатели считат, че таксата се дължи срещу извършено действие или предоставена услуга - чл.3 ЗДТ и чл.73,ал.2 ГПК, но не и когато съответният публичноправен субект е десезиран преди производството да е образувано в съответната фаза; че е неправилен изводът, че основанието на внасяне на таксата е отправяне на искането до съда, а не извършването на действие по искането за съдействие и защита. Поддържа се, че след като таксата за въззивното производство не е внесена, въззивната жалба е нередовна и такова производство няма да бъде образувано; че след като процесуалното правоотношение е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба преди да бъдат отстранени нередовностите й по чл.269, т.4 ГПК, въззивно производство не се образува и държавна такса не се дължи. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Ако въззивната жалба е оттеглена преди да са отстранени нередовностите й, подлежи ли на връщане внесената държавна такса за въззивното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Срещу постановеното решение по т.д.№ 216/2015г., с което е уважен предявения от „Трансвагон”АД иск по чл.135,ал.1 ЗЗД и е обявен за недействителен по отношение на ищеца сключеният между „ЕП-Комерс”ООД и двамата съуправители и съдружници Е. П. и Г. П. договор за установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие, е подадена на 13.08.2020г. съвместна въззивна жалба от тримата ответника. С разпореждане от 14.08.2020г. жалбата е оставена без движение и на тримата жалбоподатели е указано да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 28 000лв. На 03.09.2020г. по делото е представен документ за внесена такса в размер на 14 000лв. от името на търговското дружество. С ново разпореждане от 14.09.2020г. са дадени отново указания за довнасяне на още 14 000лв. Това указание е съобщено на физическите лица на 24.09.2020г. и на дружеството на 25.09.2020г. На 01.10.2020г. е депозирана молба от името на тримата ответника за оттегляне на въззивните жалби и е поискано връщане на внесената такса от 14 000лв. на основание чл.4б ЗДТ. Сезирана с частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд за отказ за връщане на внесената такса, въззивната инстанция в обжалваното определение е дала отрицателен отговор на въпроса дали с оглед оттеглянето на въззивната жалба, внесената във връзка с нея държавна такса на основание чл.73,ал.3 ГПК, е дължимо платена при положение, че по волята на страната съдебното производство не се е развило пред въззивната инстанция. Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ се връщат само недължимо платените държавни такси /таксите, по които съдебното производство не е било образувано, таксите, събрани въпреки освобождаването на страната от задължението за заплащането им, както и надвнесените такси/, тъй като само в тези хипотези таксите се явяват платени без основание. Обосновано е, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, от което следва, че основанието за внасянето на държавната такса е отправяне на искане до съдилищата. Посочено е, че извън искането за издаване на документ, законът не свързва основанието за внасяне на държавна такса нито със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, нито с инстанцията, която дължи произнасяне по подадената молба за защита или съдействие. Обосновано е, че задължението на съда по чл. 2 ГПК е за разглеждане на искането по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. за извършване на преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страната искане за защита и съдействие на лични и имуществени права до окончателното приключване на делото съобразно развитието му пред всяка съдебна инстанция; че както при прекратяване на производството при недопустима молба, така и при прекратяване поради последващо десезиране на съда по избор на страната, заплатената с внесеното искане държавна такса е дължимо платена съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ и чл. 73, ал. 3 ГПК. Счетено е, че позоваването на цитираната в частната въззивна жалба практика - Определение № 286/08.06.2016 г., по т. д. № 1164/2016 г., Второ т. о. на ВКС, е неудачно, т. к. касае случай, в който оттеглянето на искането е заявено в момент, предхождащ образуването на съдебното производство изобщо, а в настоящия случай, оттеглянето на въззивната жалба и с това - десезирането на съдилищата, е заявено след постановяване на съдебен акт по същество от първостепенния съд и след започналото администриране на въззивната жалба против постановения съдебен акт. Обстоятелството, че съдебното производство по подадената въззивна жалба не се е развило пред въззивния инстанция поради оттеглянето й, е счетено за непопадащо в хипотезата на чл.4б ЗДТ. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: Изложените от въззивната инстанция съображения са в синхрон с мотивите на Определение № 126 от 15.03.2013г. по ч.гр.д.№ 1193/2013г. на Второ г.о. на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя и които са съответно приложими и към задължението за внасяне на държавна такса при подаване на въззивна жалба, съответно, към искане за връщане на платена такса след оттегляне на въззивната жалба: „Разпоредбата на чл.4, буква ”а” ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови молби, т.е. предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда е основание за заплащането й. Разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗДТ установява само механизма, по който простите такси следва да бъдат определени от Министерския съвет по предвидения в чл.1,ал.2 от същия закон ред, но не и действията, които задължително следва да бъдат извършени от съда при подадена искова молба срещу внесената държавна такса. Държавните такси, събирани от съдилищата се определят от Министерския съвет общо по всички дела от определен вид на основата на установените в чл.3 ЗДТ критерии, а не конкретно по всяко дело според извършените по същото действия или необходимите именно по това дело материално-технически и административни услуги. Държавните такси не представляват цена, която гражданинът заплаща само ако получи услугата, която желае, т.е. съдебен акт, уважаващ заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия. ЗДТ и издадената от Министерски съвет Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК не предвиждат заплащане на такса за всяко съдопроизводствено действие и то само ако то бъде извършено”. В конкретния случай таксата е дължима за „обжалване пред въззивна инстанция” на основание чл.18,ал.1 от Тарифата, а не за образуване на въззивно производство. Частните жалбоподатели игнорират факта за извършени поредица от процесуални действия по администрирането на въззивната им жалба, както и съображенията, изложени от състава на Второ г.о. на ВКС в цитираното определение, че държавните такси не представляват цена, която гражданинът заплаща само ако получи услугата, която желае - в случая образуването на въззивно производство пред въззивната инстанция при невнесена в пълен размер такса. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.