Определение № 60121 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2021 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Б. Г. срещу определение № 267536 от 22.04.2021г. по ч.гр.д. № 4727/2021г. на Софийски градски съд, І г.о., с което е потвърдено разпореждане от 08.03.2021г. по гр.д.№ 12832/2019г. на Софийски районен съд, 64 състав, за връщане на предявената от жалбоподателката против Н. Б. В., И. И. Н. и М. И. Ф. искова молба за делба на съсобствен имот поради неизпълнение на дадените от съда указания за насочване на иска за делба и срещу други лица. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: искът за делба следва ли да бъде насочен и срещу В. Г. В. и М. Д. В.. Жалбоподателката счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, защото от приложените доказателства е видно, че посочените лица не са съсобственици, поради което не следва да участват в делбата. Преписи от частната жалба не са връчвани на насрещните страни на основание чл. 129, ал.3 пр. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред първата инстанция е по предявен от Р. Г. иск за делба на поземлен имот с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Искът е насочен против ответниците Н. Б. В., И. И. Н. и М. И. Ф.. Съдът е дал указания на ищцата да изложи подробно обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността. С молба от 24.07.2019г. това е сторено като ищцата е описала хронологично извършените промени с правото на собственост от 1954г. насам и квотите на съсобствениците. В отговора на исковата молба ответникът Н. В. не е оспорил съществуването на съсобственост и посочените от ищцата дялове. Ответниците М. Ф. и И. Н. също са изразили становище за допускане на делбата. С разпореждане от 02.06.2020г. съдът е дал указания на ищцата да насочи иска за делба и срещу В. Г. В. и М. Д. В., респ. техните наследници. С допълнителна молба от 07.07.2020г. ищцата е заявила, че В. и М. В. са продали собствената си 1/2 ид.ч. от поземления имот с нотариален акт от 2004г., който е представен по делото. С ново разпореждане от 07.12.2020г. съдът е дал на ищцата последна възможност в двуседмичен срок да насочи иска за делба срещу горепосочените две лица или техните наследници. Изтъкнал е, че според данните от приложените доказателства, тези две лица не са се разпоредили с притежаваната 1/2 ид.ч. от къщата, а само с 1/2 ид.ч. от поземления имот. С молба от 31.12.2020г. ищцата отново поддържа твърдението си, че двете лица са били собственици само на 1/2 ид.ч. от поземления имот, с която по-късно са се разпоредили; в три последователни акта на разпореждане /от 1978г., от 1995г. и от 2002г./ нотариусите са установили правото на собственост и са извършили съответните сделки. Поради това ищцата счита, че те нямат дял в съсобствеността. При това положение първоинстанционният съд е постановил разпореждане за връщане на исковата молба за делба поради неизпълнение на дадените указания за конституиране на В. В. и М. В., като ответници по иска делба. Посочил е, че през 1975г. двамата са придобили 1/2 ид.ч. както от поземления имот, така и от построената в него жилищна сграда; през 2004г. са се разпоредили с 1/2 ид.ч. от терена, като изрично са изключили сградата. С оглед на това те са останали съсобственици на къщата, чиято делба е поискана. Извършената от другите съсобственици на терена - Х. Д. и С. Д. сделка, с която се разпореждат с цялата сграда, не води до отпадане на правата на В. и М. В., тъй като те не са могли да прехвърлят права, които не притежават. С оглед на това и предвид служебното си задължение да следи за конституирането на всички съсобственици в делбата /под страх от нищожност съгласно чл. 75, ал.2 ЗН/ съдът е върнал исковата молба. Софийски градски съд е потвърдил връщането. Изложил е съображения, че в производството по делба съсобствениците са задължителни необходими другари и съдът има задължение да следи за участието на всички съсобственици. При констатация, че искът не е заведен срещу лице, притежаващо права в съсобствеността, то е налице нередовност на исковата молба, която се отстранява по общите правила на чл. 129 ГПК и съответно при неизпълнение на указанията за насочване на иска срещу неконституиран съсобственик, делбеното производство следва да бъде прекратено. След обсъждане на данните по делото съдът е възприел извода на първоинстанционния съд, че В. и М. В. се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и няма данни да са се разпоредили с нея, а извършеното разпореждане от другите съсобственици, няма транслативен ефект. При преценка на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че касационно обжалване на преграждащия акт не може да бъде допуснато. Формулираният правен въпрос е конкретен - дали следва да участват в делбата В. В. и М. В., поради което стриктно не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос. Независимо от това, ясно е, че релевантният за изхода на производството въпрос е дали подлежи на връщане искова молба за съдебна делба, ако не бъдат изпълнени дадените от съда указания за конституиране на лица, за които са налице данни, че са съпритежатели на вещта, предмет на делбата. Изводите на въззивния съд по този въпрос са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, а при съществуване на практика, базирана на еднопосочно тълкуване на закона, липсва соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съсобствениците са задължителни необходими другари в производството по прекратяване на съсобствеността - ППВС № 1/1985г., т.12, б.”д”, тъй като само делба с участието на всички съпритежатели на правото на собственост, би могла да доведе до ликвидиране на съсобствеността. Задължителното другарство обуславя съвместна процесуална легитимация на съсобствениците по иска за делба; за нея съдът следи служебно и има задължение да даде указания на участващите съделители да конституират в процеса и лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти - изрично в този смисъл е Решение № 60 от 17.07.2017г. по гр.д. № 3431/2016г. на І г.о., както и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК. Тук следва да се уточни, че указанията за конституиране на неучастващ съсобственик съдът дава въз основа на данните за правото на собственост, съдържащи се в приложените с исковата молба доказателства. В хода на производството по допускане на делбата може да бъде установено, че някои от конституираните съделители не притежават права в съсобствеността / чл. 342 ГПК/ и те ще бъдат изключени от делбата. Затова, наведените от жалбоподателката за първи път в касационната жалба твърдения и доводи, че сградата, построена 1948г. е съборена и на нейно място е построена нова сграда към 1978г., от която В. В. и М. В. не притежават дял, а тя е собственост само на съсобственика Х. Н. Д., могат да бъдат разгледани в делбеното производство, но с участието на всички лица, които според документите за собственост се легитимират като съсобственици. На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.