Определение № 493 от 18.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2239/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Й. Г. В. и Г. В. К., чрез процесуален представител, срещу Решение № 400 от 03.04.2025г. по в.гр.д. № 146/2025г. на Апелативен съд – София в частите, с които след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 111 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 34/2024 г. на Окръжен съд – Видин, са отхвърлени предявените от настоящите касатори срещу AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 8 000 лв. до 18 000 лв. по отношение на В. и за разликата над 8 000 лв. до 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 160 лв., обезщетение за имуществени вреди, по отношение на К., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и присъждане допълнително на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в посочените размери. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:

1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди задълбочено всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, в частност да обсъди актуалното здравословно състояние на пострадалата Г. В. К. и наличните симптоми от неврологичен характер, обективирани в амбулаторен лист № 2505910592АБ от 28.02.2025 г. ?“;

2.„Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба ?“;

3. „При формиране на вътрешното си убеждение, следва ли съдът да обсъди задълбочено всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, при спазване правилата на формалната логика, житейските правила и научното знание ?“;

4. „Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила в случай на несъответствие между фактическите и правни изводи на съда с установените по делото факти и доказателства? Длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в съвкупност наличните по делото доказателства, които са събрани по предвидения в ГПК ред, като се съобрази с правилата на формалната логика и научното знание ?“;

5. „Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания на пострадалите лица и настъпилите вследствие на тях последици от неврологичен характер, изразяващи се в церебрастенен посттравматичен синдром, и свързаните с това болки и страдания за по-продължителен период, извън обичайния възстановителен такъв, както и неудобствата от битов характер, които пострадалите търпят, като част от критериите по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ?“;

6. „Следва ли съдът да отчете продължаващите оплаквания от неврологичен характер при пострадалата Г. К., обуславящи наличната последица церебрастенен посттравматичен синдром, като следствие от травма на главата (обективирана в амбулаторен лист № 2505910592АР от 28.02.2025 г.) и факта, че ищцата не е възстановена от увреждането в продължение на 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента, при което продължава да изпитва болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причиненото при ПТП увреждане ? Следва ли въззивният съд да анализира и възприеме в решението си специфичния за конкретния спор правнорелевантен факт и обстоятелство, в случая продължаващите оплаквания от неврологичен характер при пострадалата К., като част от критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД ?“;

7. „Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане при пострадалите лица, в случая наличният посттравматичен стрес, от който ищците не са възстановени към момента на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза ?“;

8. „Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, а именно 2023 г., при положение, че от 2020 г. насам е налице хиперинфлация (по данни на НСИ инфлацията за 2019 г. е 10 %, като продължава да нараства с още 10 % в 2020 г. и 2021 г. и достига до 25 % през 2022г., като тенденцията е величината на инфлационният %, вкл. т. нар. „скрита инфлация“ да нараства и през 2023 г.), налице е двукратна промяна в размера на MPЗ след датата на настъпване на ПТП (780 лв. през периода 01.01 - 31.12.2023 г.; 933 лв. през периода 01.01 - 31.12.2024 г. и 1077 лв. от 01.01.2025 г.), приетата от правителството „линия на бедност за 2023 г., съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения ?“;

9. „Допуснато ли е нарушение на материалния закон при прилагане принципа на справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, като съдът не е анализирал правилно критериите, които следва да се отчетат по приложение принципа на справедливост и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии, както и конкретните, обективно съществуващи факти, имащи значение при определяне размера на обезщетението, а именно: получените от пострадалите усложнения, настъпили вследствие травмата на главата с мозъчно сътресение; продължителния възстановителен период, особено при пострадалата Г. К., която 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента е с налични оплаквания от неврологичен характер по повод наличния церебрастенен синдром, намалената им трудоспособност и затрудненията от битов характер за продължителен период от време ?“;

10. „Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая ?“;

11. „Длъжен ли е въззивният съд да отчете продължаващите и налични последици за здравето на пострадалите лица и факта, че не са възстановени от уврежданията 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента, в частност пострадалата Г. К. ?“;

12. „Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на уврежданията - неочаквано и несвоевременно настъпили увреждания, изживян силен стрес и психически последици, като един от критериите при определяне размера на обезщетението ?“;

13. „Нарушен ли е материалният закон като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите, от съществено значение при определяне размера на обезщетението ?“;

14. „ Длъжен ли е съдът да отчете като критерий икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната, нивото на инфлация към момента на инцидента и понастоящем, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя ?

15. „Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата при различни лимити на застрахователи и различни икономически условия и инфлация в страната ?“;

16. „Следва ли съдът да намери „точен паричен еквивалент“ на търпените от пострадалата болки и страдания ?“;

17. „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл.432 КЗ (чл. 226 КЗ отм.), освен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития по ЗГО, съобразно чл.432 КЗ, предвид динамиката на практиката с приемането на нов КЗ и промяната в чл.492 КЗ, вкл. направената с ДВ, бр. 70/2024 г., в размер на минимално установения размер от 6 450 000 евро ?“;

18. „Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020 -2023 г. и неколкократната промяна в размера на МРЗ към датата на настъпване на ПТП (780 лв. през периода 01.01 - 31.12.2023 г.; 933 лв. през периода 01.01 - 31.12.2024 г. и 1077 лв. от 01.01.2025 г.), приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г. ?“;

19. „Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя, като един от критериите, имащ значение за определяне размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди (с ДВ, бр. 70/2024г. чл.492 КЗ е изменен и минималната застрахователна сума, която е увеличена до 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица) ?“;

20. „Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономическите условия в страната за 2023 г., хиперинфлацията по данни на НСИ, промяната в размера на МРЗ и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г., обезценяването на лева и нарастването на цените ?“;

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - т. 12 от Тълкувателно решение № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС; по въпроси № 2 и № 3 - решения по: гр. д. № 1137/2024 г. на III г.о.; гр.д. № 1773/2023г. на III г.о.; гр.д. № 983/2020г. на IV г.о.; гр.д. № 4738/2021г. на III г.о.; гр.д. № 4404/2019 г. на III г.о.; гр.д. № 1115/ 2024 г. на IV г.о.; гр.д. № 4911/2023г. на IV г.о. и гр.д. № 3876/2021г. на IV г.о.; по въпрос № 5 - решения по: т.д. № 1135/2022г. на I т.о.; т.д. № 1713/2024 г. на II т.о. и гр.д. № 665/2020г. на IV г. о.; по въпрос № 6 - решения по: т.д. № 1494/2022г. на II т.о.; т.д. №1300/2022г. на II т.о. и т.д. № 180/2022г. на II т.о.; по въпрос № 7 - решения по: гр.д. № 1350/2020г. на III г.о. и т.д. № 416/2024г. на I т.о.; по въпрос № 8 - решения по: гр.д. № 4753/2022г. на II т.о.; гр.д. № 639/2024г.на III г.о.; гр.д. № 2075/2023г. на IVг.о.; гр.д. № 3856/ 2016г. на III г.о.; гр.д. № 5055/2013 г. на III г.о. и др..; по въпрос № 9 - т. 11 от ППВС 4/1968г.; решения по: т. д. № 566/2010 г. на II т. о.: т. д. № 676/2010 г. на II т.о.; т.д. № 1231/2022г. на I т.о.; т.д. № 843/2022г. на II т.о.; по въпрос № 10 - т. 11 от ППВС 4/68 г.; решения по: т.д. № 269/2021г. II т.о.; т. д. № 691/2019г. на II т.о. и т.д. № 2338/2020г. на II т.о.; по въпрос № 11 - № 16 вкл. – решения по: т.д. № 2448/2021г. на I т.о.; т.д. № 3030/2018 г. на II т. о. и т.д. № 1412/2021г. на ВКС, I т.о.; по въпроси № 17 - № 20 – решения по: т.д. № 795/2008г. на II т.о.; т. д. № 619/2011г. на II т.о.; т.д. № 299/2011г. на II т.о.; т.д. № 387/2008г. на II т. о.; гр.д. № 639/2024 г. на III г.о. По всички въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът - „Аксерия Иард СА Лион клон Букурещ“ (AXERIA IARD SA LYON) - застраховател в Република Румъния, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в отхвърлителната част на претендираното обезщетение за имуществени вреди, свързани с лечението на ищцата В., се преценява като процесуално недопустима. Цената на иска от 794.66 лв. не надхвърля законодателно определения праг от 5 000 лева на необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Софийски апелативен съд в частта на отхвърленото обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред Окръжен съд – Видин е образувано по предявени от Й. Г. В. и Г. В. К. срещу AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република Румъния, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумите от 25 100 лв., частичен от 40 000 лв., за първата ищца, и съответно -30 000 лв., частичен от 40 000 лв., за втората ищца, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2023г. - датата на сезиране на застрахователя. С постановеното по спора решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищците по 15 000 лв. на всяка от тях, като исковите претенции за разликата до пълния предявен размер са отхвърлени като неоснователна.

Сезиран с въззивни жалби от ищците в отхвърлителните части на решението и от ответното дружество – за присъдения размер над 5 000 лв. до 15 000 лв. за всяка ищца, по единствения спорен във въззивното производство въпрос за справедливия размер на обезщетенията Апелативен съд – София е посочил, че при определянето му следва да съобрази характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените физически болки и страдания, броя на телесните повреди, протичането на оздравителния процес - продължителността на престоя в болнични заведения, извършените операции, проведените процедури, предстоящите в бъдеще нови медицински интервенции, периода на оздравителния процес (срок на лечение), възможността за пълно възстановяване от травмите, времето за възстановяване, усложненията, вследствие на уврежданията, възможността за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчните негативни последици от уврежданията, белезите, загрозяванията, осакатяването, необходимостта от спазване на специален режим на живот, общото физическо състояние на пострадалите към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличието и процента на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалите да се справят без чужда помощ или необходимостта от такава, професията им и възможността след събитието отново да работят по професията си, начина на живот на пострадалите преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, както и относимата съдебна практика при подобни случаи. Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След собствен анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, решаващият съд е приел за установено, че вследствие на инцидента въззивницата Й. В. е получила мозъчно сътресение, посткомоционен синдром, както и множество хематоми от мекотъканни травми в областта на левия горен крайник, лявата тазобедрена става и двете глезенни стави; Непосредствено след инцидента на 30.08.2023г. същата е прегледана в Спешното отделение при МБАЛ „Св.П.“ [населено място] с оплаквания от загуба на съзнание, повръщане, световъртеж, болки в гърдите и в ляво бедро; Приета е за лечение в отделението по Хирургия към болницата, където са й направени клинични и образни изследвания, назначено й е медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието; На 01.09.2023г. Й. В. е изписана от медицинското заведение с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, с препоръки за ХДР; По повод на персистиращи оплаквания от главоболие, световъртеж и болки в областта на лява тазобедрена става и двете глезенни стави една седмица по-късно - на 07.09.2023 г. същата посетила специалист-хирург, който при прегледа установил, че продължава да има световъртеж и главоболие, множество хематоми от мекотъканни травми в областта на левия горен крайник, лявата тазобедрена става и двете глезенни стави, както и ограничени болезнени движения в областта на лявата раменна става и лявата тазобедрена става; Назначено й е медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието. Според вещото лице, изготвило заключението на приетата СМЕ, получената травма в областта на главата със сътресение на мозъка - мозъчно сътресение (лекостепенна промяна на съзнанието) е причинила на Й. В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От допълнително представените документи, се установявало, че е налице и посттравматичен церебрастенен синдром, лесна умора, главоболие, гадене, промяна в концентрацията и нарушение в съня; Възстановителният период за конкретната травма продължава за период от 20-25 дни, като освен медикаментозната терапия се изисква и спазване на съответен щадящ режим - постелен, без употреба на стимулиращи храни, избягване на четене, гледане на телевизия, работа с компютър, без физическо и психическо напрежение; Другите получени травми - контузия на ляв горен крайник с отоци и кръвонасядания и контузия на ляв долен крайник в областта на лява тазобедрена става и глезенните стави двустранно, са причинили на пострадалата болки и страдание и доколкото последните са без травматични увреждания на изследваните кости, възстановителният период за тях е продължил около 30-40 дни.

По отношение на ищцата Г. К. е прието за установено, че получените от нея вследствие на процесното ПТП телесни увреждания се изразяват в мозъчно сътресение, посткомоционен синдром и множество насинявания и натъртвания по тялото; Тя също е прегледана в Спешното отделение при МБАЛ „Св.П.“ [населено място], непосредствено след процесното ПТП, с оплаквания от загуба на съзнание, повръщане, световъртеж, главоболие, болки в гърдите и в гръдния кош; Приета е за лечение в отделението по хирургия към болницата, където са й направени клинични и образни изследвания; Назначено й е медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието; Изписана е на 01.09.2023 г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, препоръки за ХДР; Продължаващите оплаквания от главоболие, световъртеж, нарушено равновесие и паметови смущения сочели на церебрастенен посттравматичен синдром; По отношение на същата от медицинската документация се установявало, че преди инцидента е боледувала и от мозъчен инфаркт, за който липсва медицинска документация. Според експертизата, мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчната травма, при която не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим. В случая не са налице данни за изпадане на пострадалите в пълно безсъзнание (комоционна кома) и следователно според експертизата не е било налице състояние, създаващо опасност за живота им.

Обсъдена е и допуснатата от първоинстанционния съд съдебно психологична експертиза, според заключението на която претърпяното ПТП се е отразило психически и емоционално на ищците, като при Г. К., която не осъзнавала ясно какво се е случило, се наблюдава повече притеснение за състоянието на дъщеря й Й. В.; При последната са отчетени последици от стресовото събитие, наблюдавало се нарушение в когнитивните функции, което е възможно следствие както от физически проблем, така и от емоционално напрежение. И при двете имало симптоми на посттравматичен стрес, по-засилени при Й. В., включително и страх от пътуване в автомобил; При извършеното от вещото лице изследване ищците посочили, че нямат спомен да са посещавали психолог, нито да са приемали медикаменти за психическото си здраве.

Подробно са обсъдени показанията на разпитания свидетел А. В., живеещ на съпружески начала с Й. В. и в едно домакинство с майка й Г. К.. Същият по време на инцидента е бил водач на лекия автомобил „Шкода“, в който са пътували и двете ищци. След преценка на показанията при условията на чл.172 ГПК, същите са кредитирани единствено в частта, в която се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

С оглед на установеното от фактическа страна Апелативен съд - София е приел, че от процесното ПТП и на двете въззивници е била причинена най-леката форма на мозъчно сътресение, без открита черепно-мозъчна травма, с лекостепенна промяна на съзнанието, без контузно огнище в мозъка, както и охлузни травми и натъртвания по тялото и крайниците - телесни увреждания, неопасни за живота; За лечението им са престояли в болнично заведение само за ден, а последващото им възстановяване е продължило в домашни условия; Ищците са се възстановили от получените увреждания в рамките на месец след транспортното произшествие, като следва да се съобрази наличието и на посттравматичен церебрастенен синдром вследствие на лекото мозъчно сътресение. За нормални вследствие на преживяното стресово събитие са счетени установените от психическата експертиза последици за психиката на Й. В. и Г. К. от процесното произшествие. При тези данни Апелативен съд - София е намерил, че сумата от по 8 000 лв. за всяка от тях е справедливият в случая размер на обезщетението. Същото, според решаващия въззивен състав, съответства на броя, вида и характера на телесните увреждания на пострадалите, болките и страданията, които са изпитвали непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността на последния (в рамките на обичайните срокове при подобни по вид и тежест травми), обстоятелството, че за сравнително кратък период са били зависими и то не в пълен обем от чужда помощ за изпълнение на домакинските си задължения, както и благоприятната прогноза за здравословното и психично състояние на двете пострадали, включително и липсата на безспорни доказателства за загуба на работоспособност, която да доведе до невъзможност да си осигуряват средства за съществуването им, респективно - поставянето им във финансова зависимост от близките им. Акцентирано е и на липсата на данни за необходимост от ново лечение на настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск за състоянието на пострадалите или за продължаващи сериозни психически нарушения. Такава необходимост не е установена и от приетият от въззивния съд амбулаторен лист и образно изследване към него.

Поради несподеляне в крайните изводи на първата инстанция, въззивният съд е отменил обжалваното решение за присъденото обезщетение за сумата над по 8 000 лв. до уважения размер от по 15 000 лв. за всяка от ищците и съответно е отхвърлил претенциите за посочените разлики.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите четири въпроса от изложението са процесуалноправни и са относими към правомощията на въззивната инстанция, които са подробно разяснени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително и цитираните от касаторите в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК. Атакуваното решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд подробно е обсъдил и извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Въпросите са обосновани с пропуск на въззивния съд да съобрази установените от СМЕ продължаващи оплаквания от главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, обуславящи церебрастенен посттравматичен синдром. Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне размера на обезщетенията решаващият съд изрично е посочил, че отчита така установените продължили при ищците оплаквания след периода от 20-25 дни на възстановяване от травмите. Следователно, въпросите не изхождат от пропуск на съда в поставения контекст, а са насочени към обосноваността на изводите, до които е достигнал, която е извън предмета на преценка във фазата по селектиране на касационната жалба съгласно задължителните указания на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Приетото по първата група въпроси е относимо и към отговора на въпроси №№ 5, 6, 7, 9 и 11, изхождащи от задължението на съда да съобрази продължилите оплаквания от неврологичен характер и от претърпения посттравматичен стрес. Остатъчните негативни последици от уврежданията са сред изрично посочените от решаващия съд критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Същите са и конкретно съобразени в решаващата дейност по определяне размера на обезщетенията по справедливост. Очевидно въпросите обективират несъгласието на касаторите с крайния извод на въззивния съд по спорния въпрос, относимо към правилността на решението, която, както се посочи по-горе, не се преценява в селективната фаза на касационното производство.

Останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковите претенции в определените размери, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установяват обаче допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като второто от тях е заявено бланкетно и без отчитане наличието на многобройна практика на касационната инстанция по така обобщения въпрос, включително и на задължителна такава.

При определяне на полагащото се на всяка от ищците обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на съответната пострадала травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на всяка от ищците. Доводите на касаторите при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетенията, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетенията по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства, включително и обществено – икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и инфлационните процеси до настоящия момент. Следва да се отбележи, също така, че във връзка с общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развититето на обществото по въпроси № 15 и 17 въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, видно от която определените за претърпяно леко мозъчно сътресение с продължили оплаквания и охлузвания размери на обезщетенията за период от 2-3 години преди процесното ПТП варират от 4 000 лв. до 10 000 лв. Както се посочи по-горе, правилността на изводите, до които е достигнал решаващият съд в резултат на цялостната преценка на посочените критерии, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК